Тя е нa 24 години, прекрасна българка и горда родопчанка. В момента учи в „Лесотехнически университет” в София. Умее да свири на гайда, красива е и люби, тачи и милее всичко българско и родно. Нейното име е Николая Никова и е родом село Момчиловци край Смолян.
Едно момиче, което стои далеч от материалното и от наложените клишета. За нея най-важно е близките й да са здрави, а щом се събуди да усеща полъха от чистия въздух на Родопите, да яде истинска храна и да пие чиста вода.
Николая Никова е и солист в 100-те каба гайди.
Освен всичко останало, Николая носи и короната от конкурса „Мис Родопи”, в който се записва след като разбира, че кандидатките за титлата от Родопите се броят на пръстите на ръката й и решава, че е добре идея да се пробва, защото е важно победителката да бъде именно от там.
Със своите прабългарски черти, дълга кестенява коса, перфектни мерки и за капак таланта й да свири на гайда, тя впечатлява журито от пръв поглед, а след победата заминава за Китай, където представя българското кисело мляко от Момчиловци, на което е лице.
Ето какво още разказа за себе си Николая Никова:
– Разкажи ни за себе си! Кое е момичето под народната носия?
– Казвам се Николая Никова от сeло Момчиловци, което се намира в сърцето на Родопа планина. В момента живея в София, където довършвам магистърското си образование. По професия съм инженер по горско стопанство, което ми осигурява достатъчното време сред природата, където черпя здраве и вдъхновение за останалите неща, които обичам.
– На кого си кръстена?
– Кръстена съм на дядо ми Никола по бащина линия.
– Кога разбра, че гайдата е твоето призвание?
– Свиря на родопска каба гайда от 9-годишна. Изпитах потребност да се занимавам с музика и избрах каба гайдата като най-традиционен фолклорен инструмент на моя роден край. Не си спомням защо и как съм решила да започна, помня само как бях толкова малка, че ручилото опираше в земята и се качвах на табуретка вкъщи докато репетирах. От тогава не съм спирала да свиря и съм част от основния състав на оркестър 100 каба гайди.
– Има ли някой от твоя род, от когото си наследила този талант?
– И двамата ми дядовци са били самоуки музиканти на млади години, но след това са спряли да свирят и не съм ги чувала. Дядо Райчо и други мъже от майчиния ми род имат певчески талант, характерна дълбочина и тембър за родопско пеене.
– Казват, че гайдата е душата на Родопа планина. А за теб какво е?
– На първо място за мен гайдата е част от моята си душа, също така гайдата и родопските песни са част от планината и природата като цяло, а още по-глобално погледнато най-бавните родопски песни ми напомнят космически ритъм и безкрайна вселена.
– Кое е било най-необичайното място, на което си свирила и гайдарска случка, която няма да забравиш никога?
– Необичайно място за свирене мозакът ми не го възприема като израз. Свирим си навсякъде и по всяко време като ни се досвири. Доколкото познавам колегите и те ще ме подкрепят в мнението ми по въпроса. Веселите, смешни и забавни гайдарски случки са безброй, затова не мога да разкажа само една, но случка която няма никога да забравя е как на сцена в средата на изпълнението кожата на гайдата ми се спука и с нечовешки усилия трябваше да надувам до края.
– Коя е народната песен, която обичаш да свириш най много?
– Предпочитанията на песни лично за мен се диктува от душевното ми състояние в момента на свирене, някак си сама идва подходящата песен. Една от любимите ми песни и по текст, и по звучене е „Да знаеш, майчо, да знаеш какъв съм юнак видела…”.
– Ти си носителка на титлата „Мис Родопи”! Какво трябва да притежава всяка една горда родопчанка?
– Родопчанката е същинското олицетворение на еманципирана и силна жена. Естествено това корена го носи, не се учи. За жалост не са много младите хора, които са наясно с ценностната система на корените си, но стават все повече и това е нещо, с което можем да си гордеем.
– Разкажи ни повече за Момчиловци? Т
– Момчиловци е чудно селце с много природна красота, чист въздух и жива вода! Има Фестивал на киселото мляко, който показва на гостите истинска храна и традиции, а за местните е голямо развлечение от ежедневието, изпъстрено с културни мароприятия и артисти на високо ниво от България и чужбина.
– Взимаш участие в клипа на народните певици Калина и Невена от Пловдив! Дочухме, че именно ти си осигурила автентичните костюми, с които сте облечени. От какво са изработени те и колко са годишни?
– Облеклата ни в клипа са автентични родопски носии от смолянската част на Централни Родопи. Изработени са ръчно със естествени материали характерни за празничните облекла на жените от онова време – вълна, сърма, гайтан, кожа, памук, естествени багрила и др. За точна възраст не мога да кажа, но със сигурност това са били празничните облекла на жени четири/пет поколения преди нас.
– Могат ли да успеят в България хората, които се занимават в фолклор?
– Зависи кой как разбира успеха. Ако питате за парично богатство не мога да отговоря, защото аз не съм професионален музикант и не си изкарвам хляба с това. Ако на фолклора гледаме като на духовно богатство то тогава всеки, който се занимава с това е истински щастлив, а това си е голям успех за времената, в които живеем.
– Кое е любимото ти място в Родопа планина?
– Обичам дивите кътчета – гора, небе, полянка с цветя, до тях поточе може и малко сняг в някоя дълбока сянка… нещо такова.
– Какво обичаш да правиш в свободното си време?
– Обичам да чета, обичам да пътувам, обичам спорта, обичам да търся музика, да свиря, да пея, да танцувам и още много неща!
– За какво мечтаеш?
– Навсякъде хората да си помагат както в Родопа планина и да са честни. Това ще развие много обществото!
– Пожелай нещо на всички българи по случай Националния ни празник 3 март!
– Пожелавам на всички българи да четат за сегашните постижения на българите, защото наистина има с какво да се гордеем от сърце.
Бъдете благословени да имате ясна мисъл и чисто сърце в това, с което се занимавате и да обичате родината си! / plovdivtime.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
