„Градите я на слаби основи – я изгода, я его. Па я ме виж мен и баба ти. Какво да ми вземе? Когато я срещнах нищо си нямах, сега си кретаме старините и всеки ден е подарък.
Младите ви е смешно, но ще ме разбереш. Все гледате големи къщи, а ще са празни като душите ви. Искате да пътувате, а нямате дом дето да се приберете.
Подаръците скъпи, а любовта бедна. Съдите по дрехите, па баба ти и със скъсан панталон ме взе, а после ми го заши. А сега и от игли ви е страх…
Не става чедо, къща без майстор не се гради. Та така и с любовта…
Па къде ще я докарате незнам. Гледате все в миналото на хората.
Пък какво значение има то ако човекът до теб е твоето бъдеще. Ей го моето бъдеще до печката.“ – посочи баба ми и се усмихна !
„И в гроба пак ще я обичам, че покрай оня скъсан панталон и сърцето заши, па язе беден само това имах да и дам, но и стига вече 60 години.“ / zonabul.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
