Страницата във Фейсбук „Изгубени в миналото“ събира картички на морските ни курорти от 60-те, 70-те и 90-те години на миналия век. Тази колекция показва какво Черноморие сме имали, а именно без бетонни сгради на самия плаж, където чадърите не са били лукс, а благо.
Коментарите и историите на хората под картичките съживяват всяка една картинка, като я превръщат в прозорец към онова, което сме изгубили.
Сами сравнете сега и преди. Отидете на море в миналото, като се потопите в тези ретро фотоси. Може би ще усетите и мириса на море.
Под картичката с „Икарус“- а един от коментарите е на английски, а човекът си спомня как е снимал същата фотография от хотела си и е пътувал често до Варна с автобуса.
А ето и какъв е бил курорт Златни пясъци съвсем в началото.
Картичка, издадена през 1960г.
Въпреки всичко хората и преди, и сега ходят на море там. Случвало се е плажът също да бъде претъпкан.
В кометарите под една от картичките Димитринка Емилова си спомня как някога всеки е можел да си позволи почивка на морето:
И най-обикновеният работник си позволяваше почивка на море, защото то беше по джоба на всеки! Картите бяха по 20 дни! Почивала съм в почивна станция на МВР в Созопол през 1982г.с карта за 20 дни. Накрая платих „крупната“ сума от 18.00 лева само за храната! Нямаше големи заплати, но всеки имаше пари! И можеше да си позволи почивка! Сега? Сега познавам хора, които не са ползвали отпуск по 10 години! И пак нямат пари. Не само за море.
Картичка от 1980г., от колекцията на Mr. Paul Wortley.
Преди не е имало „селфита“, не е сигурно обаче дали снимките от миналото са режисирани, или са уловили мига, но зареждат с лятна емоция.
Златни пясъци 1967 г.
Долу вижте и един нощен изглед на ретро Златни пясъци. Хората от групата коментират, че тогава шум и почивка са съжителствали в хармония. Ето каво си спомня Христо Рангелов:
Можеше и да се веселиш, но и да си почиваш, заведенията бяха така разположени, че бяха или отдалечени от хотелите, или в подземната им част – някои барове, дискотеките, по-големите и шумни бяха в паркове, до плажа или в периферията на курорта.
Изграждането на пръвия ни курортен комплекс започва през 1956 г. с построяването на 70 хотела с 15 000 места. Според идеята от онова време курортът е трябвало да съчетава възможността за семеен туризъм край морето с потенциала на един от най-реномираните балнеолечебни центрове у нас.
Ето какъв е сега.
Друг наш български курорт толкова се е променил, че от него е останало само името на български. Там по-често се чува чужда реч, а семействата едва ли са добре дошли в шумотевицата и нещата, които се случват там.
В миналото обаче е било различно.
Те бяха умело и умерено съчетани – старинността на Несебър и модерния курортен център Слънчев бряг, пише във фейсбук страницата „Изгубени в миналото“. Според администратора днес това е само спомен:
Несебър се е превърнал в бит-базар за сувенири, а за Слънчев бряг най-често се споменава в криминалната хроника… Нека да си ги припомним такива, каквито бяха само до преди четвърт век.
На картичката долу е курортът ни Слънчев бряг, а дали днес има спомен от спокойствието, което струи от снимката.
Картичка от 1977г.
Някога е имало и дюни на Слънчев бряг, природата е изместена от бетона днес. Но пък може да погледнем през този малък прозорец на времето, жалко само че не можем да върнем онова, което сме имали.
Днес бетонът задушава пясъчната ивица. В самия курорт почти не се чува българска реч, да не говорим какви неща се случват нощем и колко много боклук и пияни хора има. От ресторантите те приканват да влезеш на английски, а когато разберат, че си българин, само се усмихват, знаят, че едва ли ще седнем при сегашните цени.
Като споменахме боклук – някога плажната ивица на Албена се е почиствала всяка сутрин от трактори, теглещи приспособления с гребла, така че пясъкът е ставал приятно пухкав.
Курортът е открит през 1969г. Албена е очарователна с раздвижената си архитектура и зелените пространства между тях.
Може би това е един от най-запазените ни курорти.
Kартичка от 1976г.
Сега е даже по-красиво, коментират хората под снимката, някои обаче си спомнят, че морето им е излизало почти без пари.
Картичка от 1970 г.
И днес Албена е красива, бетонът все още не я е превзел. Дано така и да остане.
Заведенията винаги са били част от почивката. Някога са били малко по-различни, може би не толкова цветни, но пък е имало шоу с мечки.
Нека надникнем и в тях:
Ресторант в Златни пясъци „Цигански Табор“ пък е предлагал незабравима програма, включваща цигански романси и танци.
„Изгубени в миналото“: Нямаше нищо общо с чалгата и други простотии. Успяваше да създаде добро настроение, да остави хубави впечатления и да бъде предпоставка летуващите да пожелаят на следващата година пак да посетят курорта.
За времето си невероятна атракция е бил и ресторант „Фрегатата“. Сервитьори, облечени като пирати, са обслужвали туристите, а още на входа се е слагал мастилен печат на ръката на всеки посетител.
И Фрегата „Арабела“ е привличала като магнит туристите в Албена.
Златни пясъци не отстъпва – също си има своето незабрави място в миналото – бар „Колибите“, който дори е бил обложка на „Балкантон“.
Малките ни курортни селища и градчета също са се попроменили, можем да обърнем поглед назад и да ги видим. На картичките плажовете са пълни, както и днес.
Картичка от 1976г.
Коментар под снимката на Биляна Милева:
Спомняте ли си ММЦ!! Еха, това беше крайморско младежко градче. Супер. Бяхме там с гаджето /настоящ съпруг/ с карта от ДКМС….на палатка. Хранехме се в стол, като ни даваха и по една консерва. Когато вечер се разхождахме, оставяхме консервите на едни камъни и така „подпомагахме“ онези, които нямат вечеря!
Плажът на Kитен през 1978г.
Картичка от 1970г.
Групата „Изгубени в миналото“ отделя и албум със снимки на къмпингите ни.
„Изгубени в миналото“: По Черноморието ни имаше изградени много къмпинги за палатки или с бунгала. Бяха с различни категории и ако загърбим шумните и пренаселени евтини къмпинги, имаше и такива, в които ти беше приятно да изкараш почивката си. В някои от тях можеше да си опънеш палатката почти на плажа, там през деня да стоиш си беше истински ад – такава непоносима жега ставаше… Но пък имаше и къмпинги разпростряли се сред прохладата на рехави горички, с дървени бунгалца или собствени палатки, а чужденците най-вече къмпингуваха с каравани
Къмпинг Черноморец край село Черноморец, Бургаски окръг. Картичка от 1974г.
Къмпинг Юг край Мичурин, Картичка от 1975 г.
Къмпинг ЮГ край Мичурин, т.е. – Царево.
Шабла – къмпинг Добруджа
Нека посрещнем летния сезон с усмивка и сладолед в ръка, а може и някоя ретро напитка.
Пожелаваме ви приятно лято, изпълнено с много положителни емоции!
Aвтор: Невяна Попова
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
