Копривщица е градът История, градът държава и градът общество. Самият град е разположен в Средна гора и е малък.
Река Тополница го опасва, но тук тесните калдъръми, ярките червени къщи с тежко надвиснали чардаци и дувари го правят уникален исторически резерват.
Тук високо в планината жителите на малкото градче не веднъж са търпели и отблъсквали набезите на кърджалиите.
Градът е бил населяван от богати чорбаджии. Те съумяват съвсем реално да го откупят от тежестта на игото и да запазят автентичния си бит и култура на нация, която има национално самосъзнание.
Интересно Копривщица е люлка на патриотизма от начало до край. Тук са родени, възпитани и израсли не един и двама български патриоти.
Те с радост са отдали живота и делото си на родината, за да бъде тя свободна и да просперира. Част от тези родолюбци са Любен и Петко Каравелови, Йоаким Груев, Димчо Дебелянов и Найден Геров.
Как градът е създаден е спорно според историците и те нямат единно обяснение. Носят се легенди, че мястото, където днес се разполага градът е било кръстопът и поради благоприятната си природа тук са се заселили семейство стари българи.
Те постепенно образуват махали тук и отглеждат добитък, като увеличават богатствата си. Поради заможните си граждани малкото градче е опожарявано цели 3 пъти от кърджалиите, през 1793, 1804 и 1809 година. Но силния дух и родолюбие отново връщат жителите в града и те съумяват и трите пъти да го възстановят напълно.
В Копривщица, както и извън нея има много, какво да се види.
В околностите има много еко пътеки, както и тракийски могили. В самия град се намират историческите паметници – „Бенковски“, „Калъчевия мост“, и „Братската могила“. Задължително в града посетете музея на „Априлците“, храма „Свети Никола“, църквата „Успение Богородично“ и родната къща на Найден Геров.
Градът на истинските българи, градът на борците за свобода, градът на родолюбието и традицията е Копривщица. Тя е късче от България във всеки един от нас, където и да сме по света! / lifetime
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
