Петър Попйорданов-Чочо остави в българското кино два рекорда, които едва ли някога ще бъдат надминати. Първият.
Той се „уволнява“ от НАТФИЗ със 7 (седем!) филма зад гърба си и веднага е обявен за новия се*ссимвол в киното ни.
„Най-щастлив съм се чувствал няколко пъти. Първия, когато ме приеха да уча в академията. Беше като една малка кратка пътечка, след която се надявах да има магистрали, по които да вървя. Много кратък миг!…“
Това ми призна Чочо в един разговор през септември 2010 г. Завършва класа на проф. Крикор Азарян. Вторият. На кинофестивала във Варна през 1994 г. Чочо получава „Златна роза“ за най-добра мъжка роля за участието си в цели 6 (шест!) филма: „Граница“, „Онова нещо“, „Кладенецът“, „Козият рог“, „Вампири таласъми“ и „Сезонът на канарчетата“. Дебютът на Чочо Попйорданов в киното е в серийния тв филм „Цветовете на изгрева“, показан през 1987 г. Героят му се казва Емо и е арогантен младеж от банда, която търгува незаконнно с долари и авточасти.
Големият му дебют всъщност е във „Вчера“ в ролята на ученика Костов. Участието и постиженията на младия актьор във филма са много показателни за характера му. Той е одобрен на кастинга, но заради лошия му говор е пратен в масовките.
За главните роли са избрани Христо Шопов и Георги Стайков. „Изведнъж разбрах, че това момче има по-силно присъствие от статист в класа, усетих дарбата му и реших да му дам възможност да я покаже“, разказа ми в едно интервю преди години режисьорът Иван Андонов. По сценарий ролята на ученика Костов е малка.
Обаче с много хъс, идеи и актьорски хрумвания Чочо дообогатява образа. Той е толкова борбен по време на снимките, че почти изравнява героя си с двамата главни образа. На филмовия фестивал във Варна през 1988 г. „Вчера“ е тотално подминат от журито и критиката. Но печели категорично наградата на публиката.
Следва филмът на Рангел Вълчанов „А сега накъде?“. В него Чочо е един от 26 студенти в НАТФИЗ, които играят себе си, но като кандидат-студенти. Млади и амбициозни, готови на всичко и на всякакви компромоси, за да спечелят благоволението на изпитната комисия. От този филм никога няма да забравя етюда, изигран от Чочо: в спор с един от конкурентите си той се разрида неутешимо, постепенно превърна плача си в смях, който пък от сърдечен премина в зловещ. Комедийните си качества показа още в „Адио, Рио!“. Главният герой във филма е един… труп Зрителят разбира, че това е трупът на чистата съвест, който се появява при всеки човек, когато по различни причини потъпква съвестта си. Появява се най-често в багажника на личните автомобили.
Чочо Попйорданов играе млад, красив и напорист стажант-следовател, който е приятел на дъщерята на семейство Стоеви, но стига до прелюбодейство с нейната мащеха (Ваня Цветкова). И го правят не къде да е, а пак в багажника на колата на Стоеви. По време на снимките сценаристът Марко Стойчев нагажда репликите на героя на Чочо към натюрела и начина му на говорене.
Той чистосърдечно си признава: „Като говоря, фъфля, заеквам и забаквам…“ Бързата филмова слава не главозамайва младия актьор. Той не отказва и второстепенни и дори по-малки роли. Такива са героите му Бойко в „Аз, графинята“ и Пантата в „Без драскотина“, където след „Вчера“ отново си партнира с Георги Стайков.
През 1990 г. на екран излиза един от най-хубавите любовни филми в нашето кино – „Любовното лято на един льохман“ на режисьора Людмил Тодоров.
В него Чочо е Свежи, един от четиримата неразделни приятели, които прекарват чудесно лято на морето, бягайки от сивотата и скуката на всекидневието. Актьорът снима с много красивата непрофесионална актриса Нона Милева. Техни приятели от онова време определят любовта им и в живота като „изгаряща“. След 1989 г. много млади български актьори напускат България. Кой заради безработица, кой заради тръпката да се пробва в чужбина. Чочо Попйорданов обаче остава. Снима се (почти) във всеки нов филм. Режисьорите искат да използват максимално таланта му и той не се щади. В „Бързо, акуратно, окончателно“ (1990) е най-обикновен епизодик – човек с дини. В „Онова нещо“ (1991) е последен в изписването на шестимата главни герои – Шейно. В „Тишина“ (1991) е във втората главна роля – на младежа в инвалидна количка Павката. Филмът печели голямата награда „Златната роза“ във Варна, както и много международни отличия. През 1994 г.
Чочо попйорданов се снима във филма „Граница“, около който има доста скандали. Включително и искане на бивши гранични офицери филмът да бъде спрян от излъчване по БНТ. Героят му Попа е граничар, готов на всичко, за да оцелее. Умишлено стреля по нарушители на границата, защото за всеки убит ще получи по 10 дни отпуск. Няма как да мине без универсалния актьор и първият римейк в киното ни – „Козият рог“. Във филма Чочо е в ролята на овчаря, когото режисьорът Волев от българин при Хайтов превръща в ахрянина Халил. Петър Попйорданов е с главна роля и в първия след промените от 1989 г. роден телевизионен сериал – „Дунав мост“.
Кани го режисьорът Иван Андонов. Играе с новоизгряващите звезди Йоана Буковска, Стефка Янорова, Христо Мутафчиев, Анастасия Ингилизова, Иван Ласкин, Деян Донков и др. Последната роля на Чочо беше на Македонски в „Хъшове“, последна въобще – в „Под прикритие„.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
