Цените при социализма бяха народни, както и заплатите, апропо. През последните 5-6 години до 1990-а прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 18 без бурканчето, 22 с бурканче или в кофичка.
Кравето сирене беше 2,60. Минималната заплата действително беше 120 лева, но през 1989 г. я направиха 140. При все това с тия пари можеше да се купят доста неща и никой не гладуваше.
Рибната консерва „Копърка“ например, която бе символ на студентската мизерия, струваше 28 стотинки. Пресен сафрид, какъвто сега не може да се намери под 6 лева, беше 64 стотинки килото, пише “Булпресс.бг”.
Имахме национален риболовен флот, който след това беше разпродаден или нарязан за скрап, затова и замразената скумрия беше 1,20-1,60 според големината.
Имаше и ценови куриози от плановата икономика, разбира се. Консервата скумрия в собствен сос беше 36 ст., а скумрия консерва в подлютен сос – 38 ст.
Беше деликатес и трудно се намираше обаче консервата „Ропотамо“. Тя беше вече цели 55 стотинки.
Наденицата македонка, известна като „Кучешка радост“, беше 3,30 или 3,60 – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо.
Кифлата беше 15 стотинки, баничката със сирене различно – от 15 до 20. Ама все пресни. Бозата – 6-15-30 ст. според шишето.
По-късно се появиха и глезотии като швепс – 60 стотинки без бутилката. Но пък виното беше по джоба на всеки. Бялото – 97 ст. Червеното – и то беше толкова. Не помня включваше ли бутилката от 10 ст., или тя отделно вървеше.
Борбата с алкохолизма беше мижи да те лажем. Коняк „Златна котва“ беше 3,90 бутилката. Ракия плодова – 3,90, сливова – 4,90-5,10 (все по стандарт от 700 грама).
Родните велосипеди „Балкан“ – и сгъваеми, и с цяла рамка, всичките бяха по 85 лв. Батерийките бяха само „Никопол“ – 13 ст. малката, а 4,5 V – 48 ст.
По времето на Тодор Живков народът работеше и ако и да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо.
Лютеницата, която бълваха десетките консервни фабрики, беше 60 стотинки. / bulpress.top
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
