Гражданската авиация в България съществува от 1922 г., когато правителството на Александър Стамболийски взима решение за закупуване на въздухоплавателни средства за граждански цели.
Впоследствие са изградени и първите български граждански летища – край София (Божурище и Враждебна) и край Бургас (с. Сарафово). На 9 май 1946 г. е открито летище Варна край Аксаково. През същата година е открита третата вътрешна редовна линия за превоз на пътници – София-Горна Оряховица-София.
Първият пътнически полет на българска гражданска авиация обаче е осъществен на 29 юни 1947 година и затова е прието за рождена дата на БГА да се счита откриването на първата редовна въздушна линия в страната София – Бургас. Първият въздушен граждански полет от летище Враждебна до Бургас е осъществен точно за 2 часа.
Въздушната линия е открита от министър-председателя на страната Георги Димитров. Непосредствено след това отваря врати и първият модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.
През 1948 година в Москва, се създава смесено българо-съветско дружество за граждански авиотранспорт под името „ТАБСО“ (Транспортно-авиационно българо-съветско общество). Под това име тя съществува до 1968 г., после става „Балкан“. Съветската страна трябва да осигурява самолети, резервни части, оборудване и наземна техника, а българската страна да обезпечи летища, сгради, персонал и т. н. Същата година е открита редовна линия София-Пловдив-Бургас-Варна.
През 1954 г. е открито летището в Стара Загора, тогава е пусната и първата вътрешна линия до София. През 1974 г. на летището се осъществяват първите международни товарни полети. Краят на 70-те година линията до столицата е закрита и отново е възстановена за кратко в края на 80-те.
През 1961 г. са завършени бетонна писта и светлинна система за нощни полети на летище Варна. На 2 май 1962 г. летище Пловдив се премества в района на село Граф Игнатиево и се разширяват чартърните полети на авиокомпания „Балкан“ до Берлин, Москва, Прага и Виена със самолети Ил-18, Ту-104 и Ту-114. През 1980 г. вътрешните полети от и до летище Пловдив са преустановени, заедно с изваждането от употреба на самолетите Ил-14 и преместването на летището край село Крумово.
Провеждат се и редовни вътрешни полети до Бургас, Варна, Търговище, Русе, Горна Оряховица и София, предимно с Ил-14. След 1965 г. вътрешните полети от София са разширени и вече има редовни линии до Варна, Бургас, Русе, Горна Оряховица, Видин и Търговище.
През 1970 г. е открито летището в Силистра. Три години по-късно се сбъдва и мечтата на видинчани да стигат до столицата само за 30 минути. 18 години БГА „Балкан“, чието поделение е летището, поддържа редовна линия до София с два курса дневно. По същото време е открит и пътническият терминал на летище Русе. В началото след създаването му от летището са извършвани по три полета дневно от и до София, а през лятото – един до Бургас.
Една от най-натоварените в страната аерогари е била тази в Търговище, която е можела да приема полети дори и при много лошо време. Летище Търговище е разположено на 25 км от гр. Шумен и на 30 км от гр Разград.
Уникалното му разположение е давало възможност да обслужва обширен район, обхващащ трите сегашни области.
До 1989-а година от летище Търговище са осъществявани редовни полети за София със самолети Ан-24, Ил-18, Ту-134, Ту-154 и Як-40. Пистата е дълга 2600 метра. Едновременно на стоянката е можело да бъдат приети 4-6 самолета.
След 1989 г. повечето от летищата постепенно западат, а по времето на Иван Костов в по-голямата си част окончателно са закрити.
В момента на практика има три действащи летища за граждански цели осъществяващи редовни полети – в София, Бургас и Варна. Действащи, но с много намален пътникопоток са летищата в Пловдив и Горна Оряховица. / socbg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
