За Ладата с любов! 50 години откакто Жигулката завладя България

За Ладата с любов! 50 години откакто Жигулката завладя България
Нека за момент се абстрахираме от снизхождението, с което обикновено гледаме на руските автомобили и се върнем с над 40 години назад, към началото на една впечатляваща история от автомобилния свят.

През 60-те години в СССР се произвеждат едва по няколкостотин хиляди коли. Това производство едва успява да покрие нуждите на Съветският съюз, а останалите сателити от СИВ, се опитват да компенсират слабата си продукция с внос на малко съветски и малко руски коли.

Още в началото на 60-те години СССР установяват полезно сътрудничество с италианците от ФИАТ. Като естествено продължение на това сътрудничество се стига до решението в СССР да бъде изградено огромно автомобилно предприятие с помощта на италианския концерн. Договорът е подписан на 4 май 1966г. от министъра на автомобилната промишленост на СССР А. Тарасов и президента на ФИАТ В. Валета. Този договор става популярен в автомобилните среди като „Договорът на века“.

         Фиат 124

За базов модел руснаците избират ФИАТ 124, дебютирал на Женевския автосалон през 1966г. а по-късно е избран и за „Автомобил на годината“. Макар и универсален ФИАТ 124 е значително преработен като механика и приспособен за суровия климат в руската страна. Подсилена е каросерията, променен е двигателя, а дисковите задни спирачки са сменени с барабанни. Направени са и някой незначителни дизайнерски корекции, а автомобилът е кръстен, с двусмислено звучащото име „Жигули“ (хълм край завода на ВАЗ). Тъй като името се оказало „леко“ неудачно, било сменено с Lada (ладия), при всички експортни партиди.

Така на 9 септември 1970г, когато българските работници и селяни набивали крак, на централният площад в София на поредната манифестация, от „Волжският автомобилен завод“ (ВАЗ) излизат първите готови „Жигули“. За времето си ВАЗ 2101 „Жигули’ е носител на най-модерните технически решения. Неговото производство провокира, преминаването към нов подход на конструиране и на останалите масови леки коли в СССР. През 1973г. ВАЗ изкарва своя първи милионен автомобил, а през 1981г. е произведена шест милионната „Жигула“

ВАЗ 2101 „Жигули“

Благодарение на модерната „Жигула“ руснаците за първи път „влизат в час“ с модерните технологии на Запада. Покрай своята огромна инвестиция италианците експортират в Толиати цялата инфраструктура на производство. Така СССР се сдобива със своя първи дизайнерски център, наречен „Център по стила“. Той се занимава с освежаването на ВАЗ 2101, от който през следващите години се клонират моделите ВАЗ 2103 (1972) с четири фара и по-мощен двигател, 2106 (1975), при който за първи път в СССР, пластмасата заменя някой външни елементи на каросерията. От началото на 80-те се моделите 2105 и 2107, при които за първи път са въведени т. нар. „блок-фарове, а каросерията е осъвременена при запазване на същия силует и пропорции.

  

ВАЗ 2103 и ВАЗ 2105 (произвежда се и днес, с леки корекции)

Още в началото на 70-тег. започва и разработката на първите прототипи. Проектираният през 1971г. прототип ВАЗ 1-1101 е изходна база за представената през 1983г. Lada Samara. Вторият прототип ВАЗ 2-1101 от 1973г. е предшественик на дебютиралата през 1976г. Lada Niva.

Прототипът ВАЗ 1-1101

Предшественика на Лада Нива, ВАЗ 2-1101

Разработваните прототипи са изключително важна база за изследване и подобрения по серийните автомобили. В „Автомобилите носители“ се отработват окачването, кормилната уредба и спирачките. В този период, важен проблем е подборът на шарнири за окачването, важно както за леките коли, така и за високопроходимите. Руснаците го решават, закупувайки лиценз за производство от английската фирма „Hardy-Spicer“.

Въз основа на натрупания опит цялостната концепция за разработката на новият модел ВАЗ 2108 Samara, е изпълнена за рекордно кратки срокове. Първият прототип е готов през 1978г.. През 1980г. съветското Министерство на автомобилната промишленост кани западни експерти, които да тестват Samara и да направят своите препоръки, така че неговият успешен експорт на Запад да бъде максимално обезпечен. Като резултат от това са предприети корекции върху здравината, ергономичността и безопасността на Samara.

                                                                               ВАЗ 2108 „Самара“

През 1983г. е готова пилотната серия от 50 автомобила, а масовото производство е усвоено едва през 1984г., когато предвестниците на биодизайна поставят ръбестата Samara в твърде неблагоприятна пазарна позиция. Автомобилът, разбира се, започва да се продава на Запад, поради символичната си цена, а в страните от СИВ, е направо хит. Истинският хит на ВАЗ обаче е „Niva“, към която интереса не стихва десетилетия наред.

                                                                         Култовата Лада Нива

В средата на 80-те ВАЗ решават да атакуват и сегмента на малките автомобили. Така през 1987г. се появява 1111 „Ока’, силно напомняща на нещо японско. Въпреки ласкавите отзиви автомобилът не успява да се наложи на пазара, но неговото производство продължава и след 2000-та година. Монтира се дори в….. Пакистан. През 1988г. на Московското изложение „Автодизайн“, ВАЗ показват сравнително безличният прототип 2110, чиято по-нататъшна разработка преминава в тясно сътрудничество с Porsche! Този факт предизвиква невиждано оживление сред западните експерти, които обсаждат изпитателният полигон на немската фирма във Вайсах, и по-късно сравняват ВАЗ 2110 с несполучлив проект на Zagato…

                                                                                  ВАЗ 2110

Производството на ВАЗ 2110 е запланувано за 1992г., но конвейерите в Толиати са пренастроени за новия монтаж чак през есента на 1995г. Така този модел на ВАЗ, се оказва преждевременно и морално остарял. Въпреки критиките заради „инфантилния“ си дизайн, ВАЗ 2110 е зареден с достатъчно технически потенциал за бъдещо доразвиване.

За съжаление, политическите трусове и нестабилна икономическа ситуация в Русия през 90-те години, силно дестабилизират и нейната автомобилна промишленост. Много съветски марки загиват или едва „кретат“. Благодарение обаче, на пълното си преструктуриране, ВАЗ успява да се задържи на пазара, като дори в средата на 90-те предприема офанзива за обогатяване на своята гама.

През 1998г. е представен и изцяло промененият наследник на Lada Niva – ВАЗ – 2123, за който се предвижда масово производство през 2001г. Липсата на средства обаче отлага проекта и това налага продажбата на лиценза на General Motors. В резултат на образуването на съвместната руско-американска фирма GM-АвтоВАЗ, през 2002г. от конвейерите слизат първите ВАЗ 2123, вече под името Chevrolet Niva. Новият SUV обаче, не успява да постигне успеха на първата Niva, която все още се произвежда и модернизира, а и е значително по-скъп. На 11 март 2009 г. GM-АвтоВАЗ, преминава към производство на рестилизираната Chevrolet Niva, разработена в сътрудничество с италианското дизайнерско студио Bertone.

                                                     Рестилизираният от Bertone Chevrolet Niva

През 2004г. е представено и четвъртото моделно семейство – ВАЗ 111 „Калина“, предлаган като седан, хечбек и комби.

                                                                             ВАЗ 111 „Калина“

От 2007 г. се предлага новият модел „Лада Приора“ – седан с 1,6 л. бензинов двигател и 16 клапана.

                                                                                        Лада Приора

Новият народен, руски автомобил Lada Granta, излиза на пазара през 2011г. Създаден е на основата на „Калина“ и трябва да замени едновременно Lada 2107 (да, още се произвежда), Lada Samara и Lada Kalina. Специално за Гранта е разработен нов 1,6-литров двигател с 8 клапана. Новият модел се отличава с просторно купе и голям багажник, а конструкцията му е разработена с технологиите и помощта на Renault-Nissan, с които днес АвтоВАЗ, работи в тясно сътрудничество.

  

Новата Лада Гранта и разработената на базата на Дачия Логан, Лада R90

Loading...

Теодор Трифонов, Autoreview.bg

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.