Една от особеностите на образованието по времето на соца бяха училищните униформи. Те бяха задължителни и еднакви за всички учебни заведения.
Бяла риза, съответно блуза и черен панталон, съответно пола. В софийските техникуми се налагаше и черно сако с черна вратовръзка за момчетата и тъмна връхна дреха за момичетата. На реверите на саката имаше и пагон със съответния брой звездички, който указваше в кой курс на техникума е ученикът.
Компромиси с облеклото не се допускаха, всяка сутрин ни посрещаше дежурен учител, който връщаше и при най-малкото отклонение. В средата на 70-те години все още имаше опити за продължаване на традицията с шапки за момчетата и барети за момичетата, но вече се чувстваше отстъпление единствено в тази насока от задължителната униформа. Особено стриктно се държеше за дължината на косите на момчетата – високо подстригване, никакви косми, покриващи ушите. Имаше изисквания и за женските прически, но в интерес на истината там имаше по-голяма свобода.
За провинения се налагаше масово санкцията остригване нула номер. Ако тогавашните учители можеха да преподават на днешните ученици, сигурно щяха да ги наказват с пускане на коса до раменете. В малките класове имаше известна свобода в облеклото, но и там имаше черни престилки за момичетата и рубашки тип ленинки за момчетата. Не се спазваха много правилата, но всички бяхме задължително със сини и червени връзки, на всяка цена изгладени и чисти.
Тази практика се пропука някъде през 80-те години. След промяната от 1989 г. много често беше поставян въпросът за ученически униформи, имаше много „за“ и „против“, водеха се епизодични дискусии, но слава Богу, всичко това отпадна веднъж завинаги. / Петър Ненчев, София
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
