Христо Димитров е български хореограф и режисьор, създател и продуцент на фолклорен ансамбъл „Българе“
Роден е на 7 октомври 1969 г. във Варна, но живее и завършва средно образование в Шумен. От десетгодишен танцува народни танци в самодейни състави. След отбиване на военната служба във флота, превръща хобито си в професия.
От 1990 г. е редовен студент в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив в специалността „Хореографска режисура“. Дипломира се през 1994 г. в класа на проф. Петър Луканов. Създател е на Международен Фестивал на фолклорната носия в Жеравна, провеждан ежегодно в края на август от 2008 г. Пред Кмета.БГ той разказа за тазгодишото издание на фестивала, за интереса към българския фолклор и бъдещите прооекти на ансамбъла.
– Г-н Димитров, как се роди идеята за Фестивал на фолкорната носия?
– Идеята се роди още през 2005 г. на моята сватба. Тогава аз и моята съпруга заявихме, че всеки, който иска да присъства на нашето тържество трябва да бъде облечен в народна носия. Друга опция нямаше. А по това време отношението към националното облекло беше доста негативно и всички възроптаха. Но така или иначе нямаше друг вариант да дойдат, освен ако не са с този дрескод. Накрая близо 400 човека пристигнаха, пременени в народна носия. И всъщност толкова много им хареса, че започнаха постоянно да ни ръчкат да направим нещо подобно пак. От тук започна всичко. Тогава решихме да създадем такъв фестивал. Първоначално си мислехме да е само за нас, за наши съмишленици, партньори и приятели, които искат да дойдат и да се потопят в уникалното автентично изживяване- скок във времето. Разбира се, отворихме фестивала и за външни хора да могат да идват. И сега виждате какво стана.
– Как премина тазгодишното издание?
– Тази година близо 23 хил. души бяха част от незабравимото преживяване. Най-малкият посетител беше бебе на 45 дена. Но тъй като нямаш право да закараш детска количка там, родителите му си бяха направиха специални приспособления, за да го носят и люлка, където да спи.
А всичко на фестивала е истинско-ядеш хубава храна и пиеш хубави напитки, дишаш истински въздух, дори мръсотията е истинска. Това е машина на времето. Не знам някой, който да не е искал да се пренесе назад във времето.
– Появиха се обаче атаки срещу фестивала. Как се стигна до това?
– Кой, какво и защо стои зад тези атаки не мога да коментирам, защото нямам доказателства. Това не е мнение на хора. Хората изказват мнение, когато са ходили някъде, видяли са нещо и тогава обсъждат. В случая те не са били на фестивала. Няма как да извадят заключение, след като не са присъствали, или да коментират за една дейност, която не са чували и за хора, които не познават. Пуснал съм клип – обръщение в интернет, какво е мнението ми и не смятам да говоря повече за това.
– Виждайки колко хора са присъствали, може ли да кажем, че българщината се възражда?
– За щастие нещата целенасочено се промениха. По онова време само една медия и националното радио имаха фолкорно предаване. Сега има 5 фолкорни телевизии, които излъчват всеки ден български народни изпълнения. Отделно в почти всички градове в страната има фолкорни ансамбли, където хора с всякакви професии отиват да танцуват и да си почиват след работа там. Фолклорът беше в пълно забвение. Сега вече има бум. Възраждането е факт.
– А възражда ли се интересът към старите занаяти?
– Със сигурност. Интересът към шевиците например върви заедно с носиите. Отвориха се стотици ателиета, които се развиха. Ние за това нещо се борим. Не спираме да работим в тая посока и ще продължаваме. В момента сме стигнали на ниво – българите в страната и тези в чужбина са се запалили. Сега искаме да запалим целия свят. Трябва да побъркаме света с български фолклор.
– А има ли интерес от страна на чужденците?
– Изключителен. Пристигат чужденци от целия свят. Японците не само идват, а от преди 2 години са запазили места за нощувка тук. Те обожават нашия фоклор. Сещам се за много примери и случки, когато чужденци са идвали на наши представления… и са плакали. Чувството да дойде при теб скандинавец (толкова далечни като култура и темперамент хора) и да каже, че е плакал на спектакъла „О, Шипка“ е невероятно. Изумителна история се случи с Бен Крос, когато ми каза, че иска да стане български гражданин, да умре тук и да го погребат в България. Друго интересно преживяване е с моя зет- датчанин, който се влюби в българските ритми, история…и дори си татуира Васил Левски.
Това да запазиш, популяризираш и развиваш българското не се прави от един ансамбъл, от една фондация, или дори от цяла организация- това се прави от един народ. Ние сме горди, че сме част от него и вървим напред. В повечето случаи е нужно един човек- дали ще е Кубрат Пулев, Лудогорец или “Българе”, да те запали и ти да продължиш да работиш със страст. И така всеки се пали от някого и става лавина. Ето това е възраждането. Както навремето Паисий е написал Историята. И ето оттам тръгва всичко.
– Все пак, какво от нашия фолклор най-много привлича българите и чужденците?
– Първо е носията. Обличайки носия – ти вече не си публика, ти не си част от фестивала, ти правиш този фестивал. Ти гледаш хората, те гледат теб. Ти си за мене спектакъл, аз съм за тебе спектакъл. Всички ставаме част от един голямо шоу и всички заедно го правим. Няма някой, който да е зрител, а дори и да е зрител- е много колоритен (нагизден, въоръжен).
– Какви са бъдещите ви амбиции за фестивала догодина?
– Ще става все по-голям. Имаме доста идеи, но смятам да ги запазя в тайна, тъй като когато има елемент на изненада, е доста по-впечатляващо и въздействащо. Но мога да кажа, че догодина фестивалът в Жеравна ще отправи такова послание на световно ниво, каквото от България никога не е излизало. На практика той ще стане едно световно явление.
– А бъдещите ви проекти на ансамбъл “Българе”?
– “Българе” става основа за изграждане на европейска, световна танцова формация, която ще включва изпълнители от България, Турция, Румъния, Русия, Гърция и ще създадем едно световно шоу, което вече няма да излезе от името на ансамбъла, а ще бъде от името на тази нова танцова девизия. И това ще бъде едно танцово шоу, което ще е вече с комерисална цел. Това е нещо ново за нас. Като мащаби и размери се целим в най-доброто и високо световно танцово пътуващо шоу.
Източник: Кмета
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.