Българският пилот, приземил най-големия самолет в света, засне кадри от събитието. Огромният Airbus А-380 беше приземен от българския пилот Марио Бакалов
А380 разполага с 8 места първа класа, 78 места от бизнес класа, 52 места в премиум икономична и 371 места в икономична класа.
А ето и невероятният момент, в който Марио Бакалов сбъдва мечтата си и каца в София:
„От три години живея мечтата си да пилотирам най-големия пътнически самолет в света и съм много щастлив”, споделя ми 36-годишният Марио Бакалов пред Economy.bg.
„Когато за първи път видях пилотската кабина и пилотите, си казах: „Уау, невероятно. Някой ден искам и аз да съм там, да седя на едно от тези две места, искам да летя като пилот за Lufthansa”. Така започва дългият „полет” на тогава 4-годишния Марио Бакалов към реализирането на детската мечта. Прави първите си стъпки в авиацията още от малък – първо с тренировки на симулатор, а на 17-18 години – и с първото си „соло” – първия полет без инструктор. „Това е нещо, което не се забравя никога”, споделя той за преживяването.
След като завършва училище в Германия, подава документи за академията на Lufthansa. Приемат го и на 24 години сбъдва мечтата си – лети на Airbus 320 из Европа, включително и до София. След това се заражда друга мечта – да лети на дълги полети. Преквалифицира се за Airbus 340, на който лети седем години. Преди три години се преквалифицира за Airbus 380 и има шанса да пилотира най-големия пътнически самолет в света.
„Полетът” му обаче не е съвсем гладък. Преминава през сериозни турбуленции на 15-16 години, когато по време на профилактичен преглед очният лекар установява, че има леко късогледство. Лекарят му казва, че никога няма да може да стане пилот. „Това беше огромен шок за мен.
Бях много нещастен, но някак си намерих сили да стана, да се фокусирам върху мечтата си и да се боря. С годините очите се подобриха и нямах проблеми на медицинските тестове. Но това беше нещо, което никога няма да забравя”, разказва за трудностите си Марио.
Спънки има и когато завършва школата на Lufthansa. Тогава се случват събитията от 11 септември и авиокомпаниите не назначават пилоти.
„Нямаше работа за нас, въпреки че бяхме обучени. Реших няколко месеца да летя като стюард в Lufthansa. Колегите от випуска ми се присмиваха, че разнасям сок в самолета, вместо да го пилотирам”. Марио обаче определя този опит като много ценен, защото се запознава с работата на колегите си и има контакт с пътниците. „Този опит ми помага и до ден-днешен”, посочва той.
„Имам спомен от първото кацане в Хюстън. Това е нещо, което никога няма да забравя. Удовлетворение е, когато човек успее да постигне мечтата си, знаейки през какъв път е минал, че е имало стъпки назад, че е имало падания и отново изправяне на крака. Удовлетворение е човек да си сбъдва мечтите”.
По повод на първото посещение на Airbus A380 в София Марио казва:
„Това е доказателство, че човек трябва да гони мечтите си. И въпреки че ще има неща, които ще ти се струват невъзможни в началото, както и хора, които ще ти казват, че не можеш да се справиш, човек не трябва да изпуска целите си от фокус, да се бори за тях и да ги реализира. Това е пример, че почти няма невъзможни неща”, подчертава българинът. / Блиц
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
