Когато все още нямаше ЕС и субсидии… В родопското село на кехаите овцете били над 18 000
Историята на Родопите може да влезе в учебниците за развитие на животновъдството, дори когато не се говори за милиардите субсидии от Европейския съюз.
Един пример от миналото е и неделинското село Гърнати.
„Младите момчета още от малки пасели по десетина овце, а след навършване на 14-15-годишна възраст били изпращани при по-големите овчари-кехаи, като ратаи и помагачи. Лятото овчарите прекарвали със сюриите и белюците си по ливадите и баирите на Гърнати, а подзима (есента) тръгвали към Беломорието. Най-често се установявали в Драма, Скеча, Гюмюрджина или Кавала. Голямо нещо било завръщането на овчарите и кехаите от Беломорието.
Всеки кехая се различал от останалите по звъненето на чановете и тюмбелеците му, защото още от далече ехтял техният звън. Пристигането им в Гърнати било съпроводено от „пукуть и рукуть“. Лошото било, че някои не могли и да се завърнат повече, защото Беломорието (наречено в Гърнати – гюзле), било „пекливо и болезливо“, поради това, че върлували доста епидемии и болести – една от които е чумата.
Трудно било преминаването и на снежния Карлък, защото зимите били много мрачни и мразовити. За тези славни овчари има създадени десетки гърнатски песни защото овчарлъкът бил основен поминък на селото“, разказва Радко Асенов, един родопчанин, който си е поставил за цел да популяризира миналото на своето село и да го извади от забвение.
„В Гърнати имало много на брой овчари и около двайсетина кехаи.
Сано кехая (Асанкело ) бил най-големият сред тях. Сюриите му били пет на брой, които общо наброявали 1800 брави овце. Имал 8 агъла (лятни кошари) в селото и 4 големи сачаци в село Шехин ( дн.село Ехинос , Гърция ).
Негови били и две от мандрите в местността „Ескимандра“.Чуко кехая (Амет Чуков ) имал около 1500 – 1600 брави. След затваряне на гръцката граница зимува към Момчилградско (Подкова и Горско Дюлево). Няколко години след това заживява в село Садовица. Карасюлман притежавал 1500 брави овце.
В неговата мандра се правела най – вкусната „телемя“ – вид сирене , което не се оставя да зрее. Карамутю – неговите наброявали 1400 брави. Славел се с най – млечните овце в региона. Курубекир – неговата стока достигала също до 1400 брави овце. Коакът му бил най – хубав и най – голям от всички.
Имал 16 капии (врати), 88 педжуре (прозорци) и 22 комина. Карасано – сюриите му били 4 на брой, достигащи до 1400 брави овце. Той е основател на махала Мерамате. Съдък кехая (Садък Мъзълски) – също славен гърнатски кехая. Отглеждал до 1300 брави. Имал 2 огромни кошари в северната част на Гюмюрджина. Мехмед кехая – по – малък брат на Сано кехая.
Той имал общо 1200 брави овце , събрани в три сюрии. Владеел всичките земи на Чаушеви колиби. Козуб кехая (Дишлията) – неговите овце достигали до 1200 – 1300 брави. Той е основател на Козубовия род. На неговия прякор са наречени две местности в селото – „Дишлийце“ и „Дишлицкана ливада“.
Калекан кехая – зет на Сано кехая, дошъл от с.Бурево. Той притежавал 1200 брави овце. Като кехая бил прочут с най – едрите и яки еркечи. Агуш кехая имал около 1000 брава овце. Хората разказват, че гегата на Агуш кехая била толкова хубаво издялана и нашарена с фигури, че направо греела от красота.
Гънгър кехая – той бил притежател на 850 брави овце и на 250 брави кози. Единствен от всички гърнатски кехаи имал повече от 100 брави кози. Стопанисвал много декари земя на юг от Скеча (дн. Ксанти , Гърция).
Караизеир имал около 800 брави овце. Той пръв донася семе на ечемик в Гърнати. Салих кехая (Верянлията) – неговите овце наброявали до 750. На прякора му е кръстена част от махала Мъзълце – „Верянце“. Караусьо притежавал около 700 брави овце. Бил прочут майстор на медни звънци, хлопки, чанове и тюмбелеци“. / rodopismolian
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
