24 май е повече от празник. 24 май е повод за национална гордост, защото на тази дата Кирил и Методий създават българската, а не славянската азбука.
Време е да се замислим колко народи ползват българската, а не славянската писменост.
България е заслужила признателността и уважението на света. Ние сме велик народ! Народът на Светлината! И идва новото време, което ще ни удостои по право, ред и благословение да бъдем богопомазани!
Трябва да се знае, че славяните са много и не всички пишат с това, което наричаме, още по-неправилно, кирилица. Защото създаденото от братята Кирил и Методий пък е глаголицата.
Климент Охридски е създател на кирилицата. Тя от своя страна е адаптирана от първоизточника й – глаголицата, дело на Константин — Кирил Философ.
След като всички сме „славяни“ и сме потопени в едно голямо „славянско“ море, изглежда всички, които обитават това пространство – руснаци, украинци, беларуси, поляци, чехи, хървати сърби, черногорци, словенци и словаци, би трябвало да имаме и обща писменост.
Всъщност “славянската” азбука, тоест българската, се използва от Таджики, Молдовци, Казахи, Узбеки, Киргизи и други народи… Защо тогава употребяват „славянската“, сиреч българската азбука, която не се ползва в чистославянските Чехия, Словакия и Полша, (те ползват латинската азбука) на чиито територии (не само), са живеели древните славяни. На тези и други въпроси умишлено не се дава отговор…
Днес съществуват следните национални варианти на кирилицата: Българска кирилица, Босанчица, Беларуска, Румънска, Сръбска, Македонска, Руска, Украинска, Казахстанска, Киргизстанска, Молдовска, Монголска, Таджикска.
Глаголицата произлиза от прабългарската руническа писменост. Защото Аспаруховите българи пристигат от Стара Велика България, носейки със себе си готовия прототип на глаголицата – руните, с които нашият древен народ е писал.
Според хърватския учен Славомир Самбуняк всички букви в глаголицата, и особено тези от началния объл вид, са изградени по един общ модел – кръг с 8 лъча в него. Българският учен Васил Йончев също поддържа тази теза, като добавя, че прабългарските руни са в основата си изградени на същия принцип. Това, подкрепено и от безспорните данни, че до 9-и век сред заобикалящите ни по-ниско развити славянски народи е нямало писменост нито каквито и да е наченки на писменост, води до логичното заключение, че глаголицата е преработена българска азбука.
Светите братя Константин Кирил – Философ и Методий – създатели и разпространители на първата БЪЛГАРСКА азбука – глаголицата, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на СТАРОБЪЛГАРСКИ език и за разпространяване на християнството сред БЪЛГАРИТЕ. Обявени са за покровители на Европа.
По въпроса за това, кой е поръчал да се изработи българската азбука Свилен Крайчев – капитан, бивш зам.-кмет на Варна, заявява следното: Не е съвсем ясно дали това е било направено от Борис I или сина му Симеон.
Но че е било целенасочена поръчка е безспорно, защото няма как тия ученици, които са си посветили живота да рисуват години наред глаголица, заради която са били жестоко преследвани, изведнъж да им е омръзнало и да са започнали да пишат с коренно различни знаци. От намерени артефакти е ясно, че навлизането на употребата на българската азбука съвпада със започване царуването на Симеон през 893 г. Което означава, че вероятно тя е подготвена преди това, както предположих – от Симеон и съгласувана естествено с баща му. Т.е. Борис I налага нова религия, нов владетел, нова столица и нова азбука! Налага съвършено нов етап за България, след което се оттегля в манастир.
Абсолютно неоспорим факт е, че новата азбука е БЪЛГАРСКА, защото е направена в БЪЛГАРИЯ, поръчана от БЪЛГАРСКИ ЦАР за БЪЛГАРИТЕ, а не за славяни или други!”
Българският гений никога не е угасвал. Никой не може да заличи народ с богата и дълбока духовност и култура. / Цвета Кирилова, “Сдружение Азбукари”
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
