Младата дизайнерка на спортна екипировка Вероника Тинева от град Гоце Делчев, която работи с много чужди компании, бе поканена от гиганта „Адидас” да създаде модната линия за националните отбори по футбол и ръгби, които ще участват на лятната олимпиада в Рио де Жанейро догодина.
Сигурно малцина от вас са чували името й. Ако е така, запомнете го добре, защото то тепърва ще се налага и утвърждава като едно от водещите в света на модата, свързана със спортната екипировка. Няма грешка – тя е българка, родена е едва преди 26 години в Гоце Делчев, но вече пробива в бизнес, в който 99% от успелите хора са мъже. В момента Вероника е изправена пред най-голямото предизвикателство в своята досегашна кариера – да приеме примамлива оферта на гиганта „Адидас” да бъде техен дизайнер в офиса им в Доха, или да продължи по трънливия, но носещ изключително удовлетворение и престиж път на налагане на собствено име в бранша.
Преди 4 години тя завършва Манчестърския университет с диплома за дизайнер на спортни дрехи и веднага започва задължителния си стаж не къде да е, а във „Футбъл итърнити”, която изработва екипите на футболните грандове „Манчестър Юнайтед”, „Челси”, „Тотнъм” и др. „Това всъщност беше моята първа работа и тя ми даде насоката накъде да се развивам. Беше ми много трудно в началото, защото по принцип в Англия не е лесно за който и да е българин да завърши и да започне престижна работа по специалността си при това не просто за да изкарва пари, а да гради кариера”, споделя амбициозната млада жена.
После започва да търси място за изява като дизайнер, като се явява на редица интервюта за работа, включително и в Швеция. Привлечена е от компанията за спорта екипировка „Зар-екс спортс”, която по това време опитва да наложи името си на пазара. Започва работа в централния им офис в Бристол като дизайнер, но не след дълго е повишена до дизайн мениджър и отговорник по проектите.
„Бях пусната направо в дълбокото и трябваше да се спасявам. Аз бях човекът, който се занимаваше с всички производители и фирми. Беше ми малко страшно, защото бях едва на 23 г. и всички бяха по-големи от мен. Но в същото време ми беше и интересно”, споделя впечатленията си Вероника.
В тази малка и консервативна индустрия обаче почти всичко се знае и затова след добрата си работа много бързо Тинева става обект на интерес от страна на все повече фирми. „Много хора искаха да се свържат с мен директно, а не чрез „Зар-екс”. Искаха да им правя дизайна на новите модели. В началото нямаше как, тъй като имах договор, но след като офертите към мен не спираха и ставаха все по-сериозни, в края на миналата година реших, че не искам вече да ги изпускам”, разказва младата дизайнерка.
Тя поема риска да започне работа за себе си и той доста бързо й се отплаща. Вероника заработва с различни фирми от Англия, Америка, Ирландия и други държави. Постепенно обаче самите клиенти я търсят освен за дизайн, и за производство на дрехите и Вероника вади поредния коз от ръкава си. Предлага им пълен затворен цикъл, като препраща производството към семейната фирма, основана от майка й Галина Тинева преди 12 години. „Това направо си беше попадение в десетката, тъй като малко хора могат да изпълнят всичко от А до Я – от изобретяването до крайния продукт”, признава Вероника.
Младата дизайнерка не спира да работи дори и по време на едноседмичната си почивка в България. Срещите с роднини и приятели се редуват с проектиране на различни екипи благодарение на преносимия й офис – личния й лаптоп. Интересното е, че по време на разразилия се допинг скандал с българските тежкоатлети Тинева разработва екипировката на националния отбор по щанги на Ирландия!
Сред иновативните й проекти е и този от рециклирани материали, които използвала при направата на екипировка за много популярния в Англия спорт колоездене. „Всички искат спортните дрехи хем да са практични и удобни, хем да има нещо ново и модерно в тях”, споделя българката. Именно фактът, че един нов за бранша човек, който е млад и креативен, бързо се утвърждава и става все по-търсен на пазара, не остава скрит и за концерна „Адидас”.
Без да е кандидатствала за каквато и да е работа, един ден тя получава писмо от „Бурда”, която е част от „Адидас”, със седалище в Доха, Катар. От фирмата й обяснили, че имат свободна позиция, за която търсят човек точно като нея. Правят й интервю по телефона, после ново по скайп и остават доста впечатлени от младата българка. Искат да й поверят дизайна на спортната екипировка на „Адидас” за националните отбори по футбол и ръгби, които ще играят на олимпиадата в Рио де Жанейро догодина.
„Действително много ме поласка, че те са ме намерили и са се спрели на мен, без въобще да ги търся”, не крие задоволството си Вероника Тинева. За разлика от много хора, които биха се хвърлили на секундата в подобно предизвикателство, тя поискала време да помисли и по всичко личи, че по-скоро ще отклони предложението.
„Въпреки че това е много добра възможност, тя в някаква степен ме вкарва в определен калъп. А аз искам да наложа своето име като дизайнер. Ако се утвърдя на пазари като Англия и Америка, това няма как да не ми отвори много врати занапред”, разсъждава Тинева.
И в подкрепа на това идва и един нов за нея проект – американска фирма й предлага да прави дизайна на медицински дрехи, които да бъдат иновативни и много функционални. Българката измисля цялата колекция, като слага джоб на гърба за лекарските слушалки например.
Въпреки трудностите в началото днес Вероника Тинева се чувства горда, че е българка, която прави успешен бизнес в Англия. Няма намерение да се връща в родината, но пък работи за нея постоянно. Всъщност работата я сближила още повече не само със семейството й, но и с България, тъй като тук произвежда всичко, което изобретява. „Вече много западни клиенти са доволни от това, че дрехите им са произведени в България, а не в Китай например”, казва младата дизейнерка, за която тепърва ще се говори. / topscandal.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
