Многобройните ниши, които са изсечени в скалите на Източните Родопи, познати на всеки планинар, може да се окажат прецизна диаграма на златните залежи в региона, смятат учени.
Много преди древните римляни да завладеят днешните ни земи там вече се е добивало злато. Траките най-вероятно са разработили специална информационна система, за да указва къде са находищата.
Нишите в скалите са всъщност карти на мините. Древните са имали изключителни познания в рудодобива и са ги завещали на нас, само трябва да имаме очи да ги видим.
„Отидете нагоре по реката и ще видите входовете на древните мини в същите комбинации. Регистрирахме над 80 златни находища при една експедиция. Жилите са хоризонтални. Има ги и сега. Картите на мините, издълбани от траките в скалата, са нещо като перфокарти. Навсякъде, където има обозначена дупка, на нея съответства вход на златен рудник. Например при с. Стремци, до Перперикон. Аз влизах в галериите на тези рудници и съм убеден, че в определени участъци са наводнени нарочно. Те са издълбани с формата на сифони. Това е с цел да се запази нещо. Най-вероятно зад наводнените участъци ще има големи изненади. Могат да се намерят скрити неща от Перперикон, скатани при бягствата съкровища“, е заявявал пред автора на тези редове геологът проф. Рангел Гюров, който многократно е изследвал района.
Женската глава, изсечена от човешка ръка в скалите над Дъждовница, Източните Родопи, свидетелства, че на мястото в древността е имало светилище. „Сигурно е на богиня. Там има и огромен отвор в камъка, наподобяващ човешко око, с изсечена в скалата под него площадка. Видимостта към слънцето е прекрасна. Много е възможно в древността да е било обсерватория. Там е имало огромно рудодобивно селище и светилището го е обслужвало. Било е по-голямо от тези над Татул и от Перперикон. Развалините доказват наличието на многолюден град“, твърди професорът.
Загадъчни древни светилища от VI-V хилядолетие пр. Хр., открити в Източните Родопи от наши археолози, са астрономически обсерватории, чрез които са създадени първите лунни и слънчеви календари в човешката история. Дело са на неизвестна древна цивилизация и са поне 1000 години по-стари от египетските пирамиди, твърдят проф. Ани Радунчева и ст.н.с. Стефанка Иванова от Археологическия институт и музей на БАН. Те смятат, че линиите се виждат от Космоса. Има фрагменти от колони и линии, които със сигурност се забелязват от сателит. Те са част от скални съоръжения, свързани с рудодобива или по-скоро с преработката на руда, убедени са геолозите, които пък смятат, че историците по инерция говорят само за древни светилища.
Навсякъде ги има тези линии – на Харман кая, на Татул, на Белинташ и на още няколко места. Името Харман кая е възникнало, защото в местността има заравнени площадки, където са преработвали рудата. Такива линии могат да се видят и над с. Женда – между Кърджали и Асеновград.
Легендата за поп Мартиновата дупка май е истина
При село Долно Черковище не е имало светилище. Има обаче вертикална шахта като кладенец, която се спуска на голяма дълбочина. Това са златни мини, разработвани от древни времена. Местните ги наричат поп Мартиновата дупка. От другата страна на река Арда има друга подобна шахта. Двете са свързани една с друга под коритото на реката и следват златната жила. Легендата твърди, че митичният хайдутин поп Мартин, когато са го гонили турците, влязъл от едната и излязъл от другата страна. Според друга легенда Вълчан войвода и поп Мартин откриват римски златни рудници, а в тях съкровища. Галериите под реката са вървели по златните жили. Между тях има връзка без никакво съмнение. Личат следи от копането. Има доказателства за три метода, използвани за добив на злато. Да не говорим, че още седят халките, за които са връзвали кожи и са пресявали златото“, обясняват запознати.
Източник: Труд
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
