Сега нямам, но когато имам, ще ви върна 2.30 – Трогателната история на един дядо, която разтърси България

Сега нямам, но когато имам, ще ви върна 2.30 – Трогателната история на един дядо, която разтърси България

Реклама

Реклама

Тази история описва само един от многото случаи на бедност в нашата страна, но и възстановява вярата, че все още съществуват благородни хора.

Марко Екмеди описва тази случка в поредица от истории за мизерията, която засяда в гърлото ми. Този път предаваме историята в нейната цялост.

“Отивам до магазина вчера. Пред мен, един старец на повече от 80 години. Два домата, тиквички, брашно килограм, килограм захар и няколко малки неща. Нищо луксозно, нищо твърде скъпо, или просто за чревоугодници.

Старецът обърна цялото си портмоне с треперещи ръце, остави още няколко монети. Сметката е 9.80 лв., касиерът брои парите, 2.30 не достигат! Това не е достатъчно, казва.

Помоли старецът да остави нещо от покупките, докато донесе и останалата част от парите, или да се откаже от нещо.

Реклама

Той казва, че няма смисъл да ходи до вкъщи и да се връща, защото той и бабата нямат повече пари у дома, а най-добре е да върне нещо. Бута с ръка, несигурна, двата домата и тиквичките и пита, какво повече от оскъдните си нужди да остави.

Аз давам на касата 2.30 лв.,  и му бутам в торбата нещата, които беше оставил настрани. Старецът все още пребърква джобовете си, надявайки се да намери някакъва скрита монета.

Връща се и казва: “Аз наистина нямам нищо повече в джоба си и трябва да се откажа от нещо от това, което исках да купя.”

Касиерът му казва, че съм допълнил, колкото му е липсвало.

Старецът ме погледна озадачено, после погледна надолу и каза: “Какво трябва да направя?”

“Нищо”, му отговорям аз: “Вземете си покупките и се приберете вкъщи, всичко е наред.”

“Но на мен това никога не ми се е случвало!”, казва старецът, все още са объркан. “Аз наистина не знам какво да правя?”  казва той, търси объркан с поглед касиера.

“Както виждате, има добри хора,” казва той и навежда поглед.

“Дай ми поне телефона и адреса си, за да ви донеса 2.30, когато имам”, казва дядото.

“Абсолютно няма нужда, всичко, което са направил, си го спечелил преди много години,” Опитвам се с усмивка прекъсна стареца.

“Но наистина това никога не ми се е случвало, някой да ми помогне толкова много …”, казва старецът, и започва да трепери и плаче в нещастието си …

“Хайде поне една чаша кафе да те черпя, аз трябва да ти се отплатя!” стария човек в ридание.

“Не е нужно нищо, освен да се успокоите и да се приберете вкъщи, да сготвите обяд и да си починете” Опитвам се да го успокоя с усмивка, така или иначе.

Дай ми ръката си, “Как се казваш?”

“Марко”, отговарям.

Loading...

“Ще си спомням за Вас, докато съм жив!”, За Жената


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.