Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека

Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека

Реклама

– Пет кафета. Двете са за нас и три „висящи“.

Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:
– Какви са тези „висящи“ кафета?
Отговаря ми:

Реклама

– Почакай и ще разбереш.

След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета – плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета:

– Трите са за нас, а четирите „висящи“.

Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете.

Реклама

С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:

– Имате ли „висящо“ кафе?“

Този род благотворителност за първи път се появява в Неапол. Хората предварително плащали кафето на някой, който не може да си позволи чаша горещо кафе.

Там оставяли в заведенията, по този начин не само кафета, но и храна. Вече е напуснала границите на Италия и е разпространена в много градове из целия свят.

„Висящото кафе“ – Тонино Гуера, разказ на една негова случка с режисьорите Федерико Фелини и Виторио Де Сика.

Случка, която според неговите думи може да докара сълзи на всяко лице.

Loading...

Сподели или копирай това, за да може повече хора да научат за „висящото кафе„.


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.