Амбициозна българка в чужбина основава музикална школа в Лондон

Амбициозна българка в чужбина основава музикална школа в Лондон Историята на Гергана Аргирова една успяла българка в Лондон

Откога се занимавате с музика?
Занимавам се с музика от началното училище. Спомням си, че една “какичка” дойде в нашето училище и предлагаше уроци по пиано. Майка ми ме записа с идеята това да е моето след-училищно занимание. На мен много ми харесваше да свиря на пиано. Но след няколко години трябваше да сменя тогавашната ми учителка с друга, която преподаваше в сега вече Националното Музикално училище „Добрин Петков“в Пловдив. И така започнах при госпожа Незабравка Кметова, която беше уникален преподавател. Тя ме подготви за изпитите и бях приета за 4-ти клас в Националното Музикално училище в Пловдив.

Защо заминахте за чужбина?
Заминах за Америка, след като завърших Националното Музикално училище в Пловдив. Получих пълна стипендия в Университета в Денвър, Колорадо за бакалавър и след това магистър, които завърших със степен с почести (honours). Също така бях включена в Почетната програма на университета (Honours Programme) заради отличен успех и музикален талант. Това беше моята вратичка към света. Наравно със свиренето и концертите, започнах да се занимавам и с изследване на музикалното образование (music education research) и да представям университета на различни конференции. Представяла съм research papers (научни статии) в Китай, различни щати на Америка, Италия и Лондон. Университетът е частен и имаше много стипендии и фондове с награди за дейни студенти, които искаха да се занимават с допълнителни образователни дейности извън училището. Аз бях може би една от най-дейните в тази насока, понеже използвах стипендиите за да плащам разходите си за различните конференции.

Как се разви кариерата ви зад граница?
Още от началото всичко тръгна на много бързи обороти. Хареса ми да представям на конференции и да публикуват моето изследване (research). По едно време беше станало като мания: конференция след конференция, чувството беше страхотно.
Завърших Университета в Денвър с магистър с почести през 2012. Предишната година реших, че искам да се преместя другаде и не ми се стоеше в Денвър. Затова реших да предизвикам съдбата и тя да ми покаже къде да отида. Кандидатствах за докторат на почти всеки континент- в Америка, Канада, Европа и Азия. Интересно беше, че почти всички университети отхвърлиха кандидатурата ми, а бях приета само в Кеймбридж и университета в Лондон.

И така реших че е време да се преместя в Лондон.

Преместих се в Лондон през 2012 лятото, но реших че 6 години университет в Америка ми беше достатъчен засега. Не исках да прекарам живота си като студент. Тогава започнах и моят музикален бизнес London Music Box. Аз и моят екип работим с различни студенти, също така и с разтройство от аутистичния спектър ASD (Autism Spectrum Disorder) студенти,възрастни и деца.

Вече от 4 години съм в Лондон и развивам бизнеса сама на принципа проба- грешка. Като музикант съм перфекционист и от Америка се научих на голям професионализъм. Тези 2 качества доста ми помагат при бизнеса, въпреки че не съм учила бизнес в училище! От няколко месеца съм и организатор на музикален Meetup  и организирам срещи всеки месец. Покрай тях започнах класове по пиано за възрастни в централен Лондон.

Каква е тайната на твоя успех?
Упоритост и много работа. Може да звучи банално, но аз не се отказвам докато не постигна каквото съм си наумила. Може да ми отнеме месеци, години….може да не стане така както съм го мислила в началото, но винаги постигам целите си. Имала съм много моменти, в които е можело да се откажа, да не съм толкова усърдна в постигането на целите, но нещо отвътре не ми дава мира и ме крепи да продължавам и сега.    

Какво е отношението на американците и англичаните към теб?

Американците и англичаните с които съм общувала и в момента съм в контакт, са много професионални хора! Американците са изключително позитивни. Англичаните бих казала са по-скептични, но докажеш ли се в техните очи са ти верни фенове. Ако си вършиш работата добре, винаги ще си приет позитивно от тях, дори ще се опитат да ти помогнат с нещо…или ще ти направят чай.
За мен няма значение националността на някого. Има значение професионализмът и отношението, с което се отнасят и към работата и към клиентите.

Би ли се върнала в България?
Засега не мисля че това ще е добра идея. Имам още какво да дам на Лондон, а и той на мен. Сега се връщам за по няколко дни да видя семейството ми.

Loading...

От 10 години живея в чужбина и всеки път като се прибирам усещам една голяма разлика между себе си и околните, която е търпима за няколко дни, но не съм сигурна дали е търпима за повече от няколко дни. Животът е много непредсказуем, така че не знам какво ще се случи в бъдещето. Знам само, че аз съм тази която отговаря за настоящето. / chujdozemec.com

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.