Непрекъснато чета как при социализма магазините били празни, а ние едва ли не сме ходели гладни.
Ще им кажа – по-полека на тези критикари. Голямата част от живота ми мина по онова време.
Помня горещия ароматен хляб, току-що изпечен.
Баба ми слагаше масло на филията и отгоре мажеше шипков мармалад – твърд и страшно вкусен, не като сега.
Баба стоеше до печката и готвеше гювеч, телешко със сини сливи, пиле яхния с много лук, копривена каша, млечна каша…
В Халите продаваха всякакъв вид месо.
То висеше на ченгели и хората посочваха откъде да им отрежат кило-две. У нас почти всеки ден се ядеше месо.
Нямаше вносни сладки, но пък си имахме млечен шоколад „Крава“, аерошоколад и „Кума Лиса“.
Имаше „Чайки“, „Байкалчета“, сухи пасти, бонбони „Балкан“, „лакта”, „Таралежки“, марципан „Люлин“, който топяхме на водна баня, слагахме масло и се получаваше течен шоколад.
Имаше бисквити „Детска радост“ и „Еверест“, фъстъчени и локумени вафли. В сладкарниците изборът беше голям – охлюви, тригуни, кадаиф, баклава, саралии, тулумбички, реване, еклери, меденки, ореховки, масленки…
И направени от истински продукти, без оцветители, подобрители, Е-та, глюкози, палмово масло и какви ли не фалшификати.
Ядяхме истинска храна и сякаш по-малко боледувахме.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
