Мàйка и бубàйку цèла гадѝна ми надỳват главòса да сèднам да чèтам, зам да ма прейòмат да ỳчем в Плòвдив, че сèтне и рàбута да си нàйдам*, зам цèл живòт да ми е льòсну.
Кàта* дèн ле ма юркаха, хас ми втрьòсна да ги слỳшем. Тèм ле учèне хми е в главѝне, хич не хесабьòт*, че мèне ейсè ми ври кравтòс и че дрỳги рàбути ми са на душòса. Сѝламката* чèках да дòйде прелèтка, да ни разпỳснат в „Гибривана вакàнция“*, какно хи вѝкахме нèе дечѝщаса.
Ейсòе пòт бех нахесабѝл да са òткацам* ат сѝчку и да пòдам* при нàнка* и дèтку*. Напрèшнисе* гадѝни всè клѝнчих*- разпрàвех, че ѝмам жухàн* за учèне и не рàчех и да чỳем за сèлски изèт*: капàене на градѝни, кàране на гибрьò и садèне на патèта*. Пък ейсàе* гадѝна самѝчек хми рèках, че йе* ше ѝдам, пък мàйка и бубàйку да си пàзет òтпускине за пò-натàтък. Те и двамѝнана са зачỳдиха ат къде ейтакòв мерàк, амà бèха каѝл*.
На дрỳгиен дèн нарàмих еннà тòрба с дрѝпи и прàву при дèтку и нàнка. Хич не ми бèше зòр, че ше кàпна ат рàбута, нали щех да съм далèче ат ейнèва*, дèну ле ми мòмреха за учèне.
На стàркине хми бèше йèтце* дрàгу. За еннà недèле пасадѝхме врит градѝнине. Послèдниен дèн немèше кинà* да прàвиме и дèтку зьò, че заклà еннò йèганце. Напàли òганен атвòнка, да -пèкнеме, да кòснеме*и да òтнеса и на мàйка и бубàйку пòдавка*. Агà чèкахме месòну да стàне хазър*, с дèтку стòрихме байе мохабèт. Той ма папѝта далѝ ми е бендѝсалу ейтàм. Йе му рèках:
– Каква будалà съм бил през гадѝнисе да не рàчем да дахòдам*.Ейтỳва е кату дженнèт* – студèна вòда, чѝста рèка, нèма млòгу колѝ, мирѝше на барѝка и дѝви кѝтки, врит людйèсу* са пазнàвате и си предумòвате, агà са разминàвате през пòтен. Пък нèе с кумшѝене са не паздравòваме в блòкан – врит бòрзат и не вѝдет нѝкина*. Ле един кусỳр вѝдех ейтỳва и той е, че жèнскине йèтце млòгу дрѝпи надèват*.
Дèтку са насмè, мỳшна ракòна в жòбана на абèнине пантòле* и извàди две банбòни – еннàна с кинѝга, пък на дрỳгана хи е немèше. Падàде ми ракòна и рèче:
– Зьòми си!
Йе фàтих еннàна, разпечèтих е и е клàдах в устàса. Детку ма папѝта:
– Оти зьò* баш ейтàе*?
– Ам òти ми са стòри пò-чѝста, агà е завѝта!- реках йе.
Дèтку ма пагльòдна и ми рèче:
– И с жèнскине е ейнѝ*! / rodopchani.bg
Речник:
нàйдам – намирам кàта – всеки хесабьòт – мислят
сѝламката – едвам
гибрьò – оборска тор
„Гибривана вакàнция“- Неофициално название на Пролетната ваканция, разпространено в някои родопски села. Идва от съвпадението на ваканцията с наторяването на градините и засаждането на картофите.
òткацам – откъсна
да пòдам – да отида
нàнка – баба
дèтку – дядо
напрèшнисе – предишните, миналите
клѝнчих – измъквах се
жухàн – много
изèт – трудност, мъка
патèта – картоф
ейсàе – тази
йе – аз
каѝл – съгласие
ейнèва – онези
йèтце – много
кинà – какво
да кòснеме – да похапнем
пòдавка – парче месо
хазър – готово
дахòдам – идвам
дженнèт – рай
людйèсу – хората
нѝкина – нищо
надèват – обличат
абèнине пантòле – панталон от аба
зьò – взе
ейтàе – тази
ейнѝ – така
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
