Легендата за тайната любов на цар Самуил и Биляна и Раждането на песента „Биляна платно Белеше“

Легендата за тайната любов на цар Самуил и Биляна и Раждането на песента „Биляна платно Белеше“
“Биляна Платно Белеше…“ Тайната Любов на Цар Самуил и Раждането на една народна песен. За легендата или как се е родила “Биляна платно белеше“?

“Биляна платно белеше
на Охридските извори.
йоздола идат винари,
винари белограгяни.“

Така започва една от най-красивите народни песни, събрани от братя Миладинови, превърнала се в емблема за Охрид и македонския край. Зад песента обаче се крие една не по-малко красива легенда, която се разказва от хората в Охрид и до днес.

Предание, възкресено в трилогията на Димитър Талев “Самуил“, описва историята на един достоен български владетел, който се влюбва в обикновено момиче. Но любовта им не е щастлива и девойката плаща с живота си за това. Позовавайки се на реални исторически източници, знаменития български писател възкресява средновековната легенда за Самуил и голямата любов на живота му Биляна.

Дълги години българският цар Самуил живее със съпругата си Агата. Семейството живее в сговор и почит, но гордата гъркиня дори и царица трудно приема, че е омъжена за български монарх. Владетелят е баща на три деца – Гаврил Радомир, Теодора Косара и Мирослава. Но въпреки че привидно има всичко – потомство, знатна съпруга и куп военни победи, владетелят е уморен и нещастен.

Веднъж докато обикаля Охрид, Самуил среща красиво момиче край изворите – Биляна. Тя е дъщеря на богомил и е невероятно красива. Владетелят се влюбва в нея, а тя отвръща на чувствата му. Намерил сродна душа той бързо е погълнат от силните чувства с тази непозната и започва да пренебрегва случващото се в двореца му.

Самуил и Биляна се влюбват все по-силно. Тайните срещи край изворите вече не са достатъчни на българския цар. Владетелят взема решение – ще се разведе с гръцката царица и ще направи красивото македонско девойче своя съпруга. Построява ѝ къща край Охрид, посещава я редовно и подготвя почвата за новата си булка.

Братята на Агата обаче научават за тайната му любов, а ревнивата царица взима решение да отстрани съперницата си, преди да е свалила короната от главата ѝ. Биляна е открита и ранена опасно, но не и смъртоносно. Според легендите девойката не искала любимият й да я вижда в този безпомощен вид и се скрила в една пещера край планината Галичица, където му ражда син – Давид. Детето расте силно и здраво, но майка му от ден на ден гасне заради раната, която така и не се излекува.

Научил, че съпругата му се опитала да убие Биляна, Самуил побеснява. Той започва да търси изгубената си любов, онази, която е направила щастливи късните години от живота му. И я открива в една пещера.

Биляна е ужасена от срещата им, но той я уверява, че нито раните, нито изгубената ѝ красота са способни да угасят пламъка на любовта в сърцето му. За нещастие срещата им е последна. Изтощена, умираща от отровата и от тежките условия, в които се крие, Биляна умира в прегръдките на своя любим, оставяйки му само синът им. Легендата, разказва, че пъстървата в езерото край Охрид се сдобила със своите петна от сълзите, които владетелят проливал по мъртвата си любима.

 Художникът на тази приказна картина е Васил Горанов

Самуил не забравил Биляна, а изворите, които пълнят езерото нарекъл на нея – “Билянини извори“. Столетия по-късно точно тук се ражда и песента “Биляна платно белеше“.

Дали е спомен за онази любов, която двамата споделят, или разказва за друга драматична връзка само историята знае. Но легендите са живи и до днес. А понякога, през есента, когато мъглата падне край изворите на езерото, туристите се кълнат, че в мъглата късно вечер се виждат два силуета – на мъж с меч и плащ, и момиче, които стоят край водата…

Чуйте и се насладете на прекрасната народна песен в изпълнение на незабравимия Костадин Гугов:

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.