„Дядо Добри ме спаси! Бях изпаднала в немощ, прикована на легло и дори не можех да стана. Обърнах се към него с молитвата:
„Дядо Добри, моли Бога за моето здраве“, и съвсем скоро станах, почувствах облекчение и оздравях“, споделя вярващата.
За пръв път тя се срещнала очи в очи със светеца от Байлово преди няколко години, когато майка ѝ издъхнала.
Няколко месеца след това дошла до София, за да изкаже лично своята благодарност към медиците, които до последно се грижели родителката ѝ.
После решила да мине през храм-паметника “Св. Александър Невски”, за да запали свещ и да се поклони пред чудотворната икона на Богородица.
Там срещнала Дядо Добри за първи път, който ѝ дал кураж и ѝ разказал хубави неща за вярата в Бог. След смъртта му тя силно се натъжила, но не успяла да дойде да му се поклони лично на панахидата му.
По нейна инициатива обаче била отслужена служба в негова памет в поморийския манастир “Св. Георги Победоносец”.
Наскоро обаче тя хванала влака от Варна и дошла до София, за да влезе за пръв път в схлупената къщурка на Дядо Добри, където той живя в последните 20 години. „Посещението ме зареди с невероятна енергия.
Щастлива съм, че успях да се докосна до това свято място”, споделя Дарина, която е решила да се посвети на вярата, защото не е омъжена и няма наследници. / faktualno
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
