Тя бяха навсякъде и работеха почти без грешка.
Е, понякога не те свързваха, с когото се надяваш, но в това им беше чарът.
По онова време монетите от 2 стотинки и 2 копейки бяха с еднаква тежест, предназначени за уличните телефони както в България, така и в СССР.
Сега младите хора, които по цял ден са като зомбирани от джиесемите си, не биха издържали и един час без тях.
Помня също, че като бях студентка в София, живеех на квартира при хазяйка, която не позволяваше да набирам от домашния телефон извънградски номера.
Тогава, за да се обадя на роднините си в провинцията, ходех до телефонната палата и там чаках на опашка.
Днешните младежи сигурно даже няма да ми повярват. / senzacia-bg.com
