Кои от успелите българи са ангажирани директно или индиректно със съдбата на родината?

Напоследък се заговори много за индивидуалните успехи на българите.

Кой спечелил награда, кой заел важен пост в международна корпорация, кой построил артистичен подвиг.

Някои може би се изпълват с патриотично чувство и си казват ‚‘‘Брей! Значи не сме толкова назад! И ние даваме нещо на света !‘‘, други ‚‘‘Стига сте ни надували главата с тези, какво ме топли мен нечии чужди успех‘‘, трети цъкат с език и след прочита на заглавието минават на следващото.

Научно погледнато, когато има един въпрос, то той се разчленява на ключови думи, за да успеем да го изтълкуваме и да проумеем темата и проблематиката.

Какво е успех? Какво е индивидуален успех? Какво е индивидуален успех на българин в чужбина /живеещ или просто представящ творение в чужбина/ или в България?

А мен ме зачеса друг въпрос : А какво е да си българин? Кой и кое, днес, ни легитимира, определя като такива?

Първо, казвам си аз, /няма как да не вкарам аналитичния навик, от простото да се прави сложно/ българинът е гражданин, значи трябва да има паспорт. Щом има паспорт, значи е или роден в България, или взел гражданство. Щом го е взел, значи отговаря на някакви там условия. Език, свързаност с територията, работа, местообитание-уседналост итн.

Тоест има права и задължения. По закон. Ама законът струва ли нещо днес в България? Кой го крои тоя закон? Кой го приема? Спазва ли се? Контролира ли се спазването му?

А тея права какви са? Кой ги гарантира? Ако не са спазвани или нарушени какво става на теория и практика?

Ами задълженията и те. Хубаво имаме ги, ама ако правата са нарушени, трябва ли да ги спазваме? Защо? Ако не са спазени задълженията или са нарушени правата какво можем да направим?

Въпрос, след въпрос, след въпрос…

И почвам да си давам примери. Не си мислете, че тук нещата се опростяват. Просто ви подготвям.

Ако живея в града и няма работа, нямам пари. Хубавото е ако имам апартамент. Не плащам наем. Ама плащам сметки. Лошото е ако живея под наем…Правителството няма кой знае какви програми за развитие на човешки ресурси, а и да има какво? На мен ми трябва работа, а не да ме обучават. Ако няма работа, за какво ме обучават? Ако няма инвестиции, колко и какви работна места има? И се замислям. Имам задължения да плащам сметки, но няма как да ги платя. Осигуряват ми право да се обучавам, ама работните места са кът. Кво правя?

Живея на село. Хубаво, чист въздух, природа. Имам семейство. Познаваме се почти с всички и то до девето коляно. Все пак родата е от село. Не е лесно, но що-годе се държим. Но докога?

Тук в анализа си ще включа мен какво ме дълбае. Каква политика за развитие на селата? Инвестиции? Пазари? Ами демографията. Селата пълнят ли се или обезлюдяват? Селските райони развиват ли се или угасват масово? Малките производители на какви цени продават продукцията? Имат ли власт да се договарят на прилични цени, с тях да се издържат, да развиват бизнеса, да плащат такси и данъци, да произвеждат чист и коректен продукт на прилични цени? Какво правя?

Живея в чужбина. Студент съм. Нещата вървят лека полека. България ми липсва, но тук имам повече възможности за развитие, макар родината да е в сърцето. Трябва да намеря как да платя квартирата, храната, таксата за обучение, транспорта и някой и друг лев за кеф. А, и гаджето. Родителите ми са честни хора, но не са богаташи. Ок, ще синамеря работа, ще избутам, ще изкарам диплома и ще минат години? Оставам тук, защото тук съм подготвен, изградил съм нещо, па макар и малко, но мое или се връщам в България да работя, без гаранции, с различни изисквания, заплащане и условия, но пък съм си в родината, па дори и да не работя в родния си град и пак да виждам приятелите и родителите рядко. Кво правя?

Живея в чужбина. Пак съм студент. Не се оплаквам. Уча и минавам, макар и със зор, ама е ок. Нашите са ок. Заможни са и плащат. Даже си пътувам от време на време. Из Европата. Гаджета има. Ама млад съм още.Светът е як. Като завърша ще я мисля. В България съм осигурен, ама и тука не е зле. Ако стане тука, ще стоим тука, ако ме уредят в България, ще си се върна пък пак ще си се шматкам у Европата, когато мога. Кво правя?

Живея в чужбина. Бачкам. Дошъл съм, щото в България няма работа. Ама семейството е там. Може да ги взема, може да не ги взема. Ако моге ще гледам да ги взема, ама дотогава ще пращам пари. Езикът ми куца. Ако имам време и нерви ще го понауча, ама ние сме си между българи, работата върви, с документите криво ляво се оправям. Така че не ми е приоритет. Ама ако няма бачкане вече? Ако няма как да издържам семейството тука? Дали ми е хубаво тук да съм си, а в България на туризъм, щото за да си хвана багажа съм насъбрал или да се посъбера парички и един ден да се върна вече в родното място. Кво правя?

Живея в чужбина. Дипломиран, квалифициран. Имам собствено жилище, кола. Кредитите плащам, но без притеснение. Работата е добра. Не е лека, но вървят. Може да съм кариерист и да съм намерил хубава работа. Българин съм, но вече съм се установил тук. Верно е говоря си нашенския език, една част от живота ми е минал в България, но тук съм си супер. Има си дестинации за туризъм. Мога спокойно да поканя нашите на гости. Не ми е стимул да се връщам често. И приятелите от България са се пръснали наляво надясно и дори е по-вероятно да си разменим гости в чужбина , отколкото да се засечем в България. Къде да си карам ваканцията този път? България си е България, но тя си е там и си стои, мен ме интересува отвъд. Какво правя?

И примери има още…

И в тези ми размишления, се спрях. И пак се запитах какво е да си българин? Само права и задължения ли? Само да търпиш и да живееш в родината ли? Да си вън и да пращаш пари на семейството, което е останало? Да имаш българско гражданство, и да се тупаш в гърдите, но без да имаш някакъв принос за българското да си българин ли е? Да си плащаш данъците в България достатъчно условие ли е? Да си българин, но произходът ти да има по-малко значение, понеже си с двойно гражданство или си го сменил, окончателно ли ти премахва българското? А ако си със силно самосъзнание и следиш какво става, извън родината си, но виждаш, че шансовете ти да се реализираш в родината са малки и трябва да жертваш всичко, което си постигнал навън, колкото и да е то, какъв те прави, повече или по-малко българин?

Затрупах ви с въпроси. Можеше и да го спестя, но мога и имам още повече. Които никнат като гъби след дъжд. Понякога, за да намерим един отговор, трябва да зададем въпрос.

Да се върнем към първите въпроси по темата за успелите българи. С какво допринася индивидуалният успех на българина? Според общите и нашите представи какво е да си българин?

Въпросът си остава, понеже отговорите са официални и етически и идентичностни. На първите отговорите ги имаме и знаем кой е източникът. . А другите отговори я пише историята. Ние сме част от историята, независимо дали искаме или не. Аз отговор няма да ви дам. Универсален отговор няма.

Всеки от нас има глава и сърце и ще е нужно да ги използва, ако иска неговата представа, какво е да си българин, успял или не и какво е нужно, за да стане по-добре, да е част от решението, а не от проблема. / Petio Petrov Петьо Петров

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.