Преди четири месеца почина съпругът ми, който беше осем години по-възрастен от мен.
Но някак си всичко изгуби смисъл и аз бях загубила всякакъв живец. Докато един ден, и аз не знам как стана, видях, че е красива пролет, забелязах цветята, чух птичките и си казах, че не е казано, че след всичко преживяно, трябва да се предам.
Това, че съпругът ми почина – жалко, беше добър човек и се обичахме, но моето време още не е дошло. Защо за пръв път да не поживея и за себе си?
И продължавам да се чудя дали това не е егоистично.
Д. З., Стара Загора, po-krasivi
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
