Спомени от соца: Нямаше гладни и безработни, никой не ровеше в кофите

Завърших две висши безплатно, изучих умни и възпитани деца

Пиша по повод статиите „10 причини да не изпитвам носталгия по НРБ” и „Пионерите не обичаха Димитров и Ленин, а Винету”, публикувани в „Ретро” от читатели на вестника. Останах учудена от писанията на някого, който си позволява да плюе, съска и пише гнусотии за нашата родина.

Ще му кажа – ти, скъпоплатено мекере, може би си чел само „Винету”. Защото нямаш умствен заряд за класиката, за родните писатели и поети. Такива хора са готови да продадат миналото на България.

Не си ли си помисля въпросният автор, че има още живи свидетели на времето, което се опитва да черни. Къде беше ти, когато държавата се изправяше и отърсваше от последствията на войната и започваше нейното съграждане.

Всички малки и големи с ентусиазъм се включваха за изграждането на нашата държава. Нямало това и онова. Е, как ще има, като всичко беше опустошено.
Изглежда си пропуснал важни моменти от новия живот, когато във всеки селски двор вече имаше по две леки коли, ама все нови, а не като сега само за скрап. Имаше работа за всички и човек за човека бе брат.

С конкурс бях приета да уча в образцовия механотехникум в София. Завърших и висше образование във ВМЕИ със специалност ДВГ (двигатели с вътрешно горене).
После и педагогика. И всичко това безплатно.

Целия си трудов живот съм била учител по ДВГ. Изучих децата на половин България по двигатели и автомобили.

Имаше безплатно образование и медицинско обслужване. Завършваха умни, интелигентни, възпитани и ученолюбиви деца.

Спомени от соца: Когато нямаше олинклузив и ядяхме филии на плажа, но пък ваканцията беше истинска

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.