Младите пощуряха по къща на село (ВИЖ колко плащат)

Младите пощуряха по къща на село (ВИЖ колко плащат)

Все повече млади българи предпочитат да заменят апартамент в града, със спокойната  тишина на къща на село, с уютен двор, където да отглеждат своите деца.

Селската къща се  превръща в перфектен антидот на стресовия начин на живот в големия град и от тази  гледна точка – в предпочитана инвестиция.

Къщите винаги са били определен, но не голям сегмент от имотния пазар, в сравнение със  сделките за покупка на жилище в големия град, които са в пъти повече. Затова скромно  заемат по-задни позиции и не присъстват често в коментарите на анализаторите.  Какви видове къщи се предлагат в момента около Пловдив? И преди, и сега, този пазар се  характеризира с голямо разнообразие и трудно може да се групира. Повечето от селските  имоти притежават типичните параметри за застроена площ и големина на двора, други  имат уникални характеристики и местоположение, на които съответстват и по-високи  цени.

Колкото и разнородни да са обаче, къщите винаги са представлявали интерес за  определена група купувачи. Новите еднофамилни къщи в периферията на града или в  близките села на родопската яка са
най-скъпият
сегмент от пазара,
изискващ по-големи капиталовложения в сравнение с други подобни имоти. Има къщи и  по 200 000 евро, с които макар и рядко, все пак се реализират сделки, обяснява инж.  Владимир Лафчиев от агенция “Виел”. Според него, преобладаващото търсене на такива  имоти е в границите до 120 -130 000 евро. Представата на купувачите за такъв дом  включва около 200 кв. м застроена площ, с голям двор, функционална и подобрена  инфраструктура.
Независимо, че на пръв поглед пазарът предлага разнообразие от такива обекти се оказва,  че голяма част от тях не отговарят на критериите на днешния купувач. Не малко от тях се  квалифицират като
“лукс, сред
изровени улици”,
което означава нова, удобна, модерна и функционална къща, до която обаче се стига по  кален и черен път. Подобна гледка се възприема трудно от купувачите и цената пада  значително, твърди инж. Лафчиев. Най скъпите имоти от този вид са в благоустроени  райони, обикновено в обособени малки квартали, с уредена инфраструктура и път, с  трайна настилка. На пазара в момента обаче има твърде малко такива обекти. Заради релефа, природата и близостта с града, къщите в родопската яка са по-търсени от  тези, в близките полски села, но и по-скъпи. Затова техни купувачи, както и на  определени терени в кв. “Остромила” и в района около Гребната база са предимно хора с  възможности. За съжаление точно на тези територии рядко се предлагат хубави  готови къщи за продажба. И този сегмент се оказва единственият на пазара в момента, за  който има по-голям интерес от предлагането.
В повечето от случаите се предлагат недовършени постройки, собственост на хора с  финансови затруднения, което не покрива търсенето на този тип купувачи. Те  предпочитат или сами да си построят дом или завършеният вид на този, които виждат в  момента да отговаря напълно на техните представи за функционалност. Някои от тези  обекти са обременени с неуредена документация или с ипотека, което автоматично ги  поставя в графата “бавно продаваеми”.
Не така стоят нещата с къщите в близките до града полски села. В този сегмент, според  инж. Лафчиев, вече се очертава тенденция. В момента все повече млади семейства от  Пловдив решават, че е по-добре да живеят в къща на село, на 15-20 км от града и да  пътуват, но да отглеждат децата в голям двор и на спокойно място. Единственото  ограничително условие в случая е цената. Търсенето на такива къщи е до 50-60 000 евро  толкова, колкото би струвал един по-голям апартамент в големия град. Затова и степента  на луксозност не е застъпена съществено при тези имоти. Обикновено обект на сделки са  къщи, които с лек ремонт могат да се пригодят за живеене. Предпочитани от младите  семейства са и
стари постройки във вилните зони
на селищата от Родопската яка, които след преустройство да могат да се пригодят за  целогодишно обитаване. Единственото условие е да имат сравнително здрава  конструкция и заедно с разходите за ремонта да не надскачат бюджет до 60 000 евро.  Профилът на купувача на такива имоти преди десетина години се формираше предимно  от възрастни хора от големия град, които решаваха да доизживеят спокойно старините си  на село. Днес, според инж. Лафчиев, интересът на пазара се е обърнал в съвсем  противоположна посока.
Третият тип крайградски имоти се представя от супер луксозни еднофамилни къщи, на  добро и търсено място, с изключителна инфраструктура. Тези предложения обаче са за  над 300 000 евро и се срещат сравнително рядко на пазара.   За разлика от бързоликвидните и с добра доходност (от наеми) жилища в Пловдив,  крайградските имоти не са обект на инвестиция. Те се купуват единствено с цел  задоволяване на собствени потребности.

Пазарът е уравновесен, търсят се само жилища

Имотният пазар в момента е спокоен и уравновесен, без отчетливи тенденции, твърдят  брокерите на имоти. Жилищният сегмент продължава да е най-динамичен, но съществена  промяна по брой сключени сделки и цени, в сравнение с миналата година не се отчита.  Появяват се леки нюанси, но те все още са слабо изразени. Изчерпването на новото  строителство в някои райони, провокира малко по-високи продажни цени, но това все  още е твърде слаба тенденция и не нарушава съществено пазарното равновесие.  Така, че ценовата крива продължава да се подчинява на цикличността на пазара, но в  момента е все още “на дъното”. Очакванията, предвид промяната в регулаторните и  законодателни режими в страната са тя да върви нагоре, но засега никой от анализаторите  не се ангажира да прогнозира как и кога ще започне да влияе фактора време. Нещо  повече, никой от тях не е склонен да неглижира риска от т. нар. “двойно дъно”, в което  може да заоре имотния пазар. Най-сериозните опасения са свързани с влиянието на  демографската криза – тези от младите хора, които трябва да купуват жилища след 3-4  години, вече са извън страната.

В момента най-активен от всички сегменти на пазара е жилищният. Според брокерите  търсенето на хората, които имат необходимост от жилище и разполагат със средства да го  закупят не е насочено само и единствено в централните градски части. Много от тях  предпочитат по-тихите и отдалечени квартали, с много зеленина и повече свободни  пространства. Новите жилищни кооперации обаче както в центъра, така и в кварталите на  Пловдив, значително намаляха. Инвеститорите предпочитат да строят срещу  обезщетение, но собствениците на терени се страхуват от риска. Ами ако строителната  фирма фалира и не успее да довърши обекта? Другата причина е свързана с факта, че  банките вече не са склонни да отпускат кредити за стартиране на нов строеж. Това  възпира голяма част от предприемачите да създават нов строителен продукт. Тези два  фактора могат да доведат до създаването на дефицит за нови жилища в определени  райони и съответно до покачването на цената. Според брокерите дори и в момента се  появяват симптоми на незадоволено търсене на ново строителство, но те все още не са  толкова силно изразени за да предизвикат ситуация. Пазарът се подпомага от офертите на  хора, които преди време са закупили по няколко жилища и сега се освобождават от тях,  като ги продават.
Друг “пълнеж” на пазара са панелните жилища, които все още са предпочитан имот от  доста българи. И тук нещата вече не са въпрос толкова на избор, колкото на  възможности. Според брокерите в момента разликата в цената на едно двустайно  монолитно жилище и панел със същата квадратура е около 15-20%. Вторият аргумент в  полза на панела е по-функционалната квадратура и обременеността с много по-малко  общи части.

Така икономическата логика, която движи пазарната спирала, сочи неминуемо  оттласкване от дъното и ход нагоре. Докога обаче съществуващите фактори “за” и  “против” ще останат равностойни и ще поддържат равновесието на пазара и в кой точно момент някои от тях ще надделее или ще бъде подпомогнат от нов икономически стимул,  от точна прогноза, засега анализаторите на пазара се въздържат. / Булневс

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.