Колкото повече човещина отглеждаме у себе си, толкова повече божественост пристига като отражение – Теодосий Спасов

Колкото повече човещина отглеждаме у себе си, толкова повече божественост пристига като отражение – Теодосий Спасов
Като по-млад правех равносметки и намирах логика в своето развитие – разказва известният музикант.

– Установих, че на всеки пет години настъпва някаква промяна. След време, може би около 25-ата си година, престанах с равносметките, но знам, че промените продължават да се случват. Не гледам назад, оставил съм „вълните“ от миналото да идват и да си отиват.

Провокира ги сякаш интуицията, а и неща от настоящето. Развих в себе си таланта да изтривам вече отминали неща, да съм повече в сегашното пространство, но с лека мечта за утре.

Като че ли западният модел на планиране (да припомня, че той беше и източен някога) за петилетка напред, ме изморява. Виждам, че в музикалния свят не е фатално, ако не си напълнил календара си за предстоящите няколко години.

Нещата се случват съвсем естествено и ангажиментите сами се подреждат, освен това пътищата за реализация са много различни. Те не се движат само в посоката, която си представят мечтателите за кариера. Животът ни поднася толкова различни възможности.

Теодосий Спасов получи рано и признание, и изключителна популярност. Още преди да навърши 30 години той беше натрупал значителен сценичен опит. Случвало се е днес да свири на сватба или народен празник, утре – в зала „България“ или на международен джаз фестивал. С какво свързва ранните си години? Отговорът му:

Беше безгрижно време, родителите ми бяха живи, а те много ме подкрепяха. Програмата ми беше заета със звукозаписи, сватби, концертна дейност.

Свързвам го и с посещенията на едно от любимите ми места в Пловдив – Музикалната академия, която се намира над Античния театър.

Разбира се, че съм се променил оттогава. Човек трябва да се променя, да се развива, да се отскубва от консервативното в характера си себе си. Бях възпитан в патриархален и консервативен фолклорен дух.

В Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел, както и в академията много задълбочено изучавах традициите, макар че вече бях потеглил в авантюристични посоки. Животът според мен е за това – до края да сме заети пълноценно с нашето усъвършенстване, с развитието ни.

И да стигнем колкото може по-високо на път към благородните места на нашите души. Би трябвало да посветим живота си на това – на съвършенството, любовта, труда, човещината.

Колкото повече човещина отглеждаме в себе си, толкова повече божественост пристига като отражение. / bnr.bg

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.