Тогава играехме навън и сами създавахме социална мрежа -истинска, не виртуална, със смеха и закачките, с незабравимите детски игри.
С ожулените колене и …дебели филии с домашна лютеница.
Пишехме не в чата, а истински писма до непознато другарче.
Чакахме с трепет отговор и когато получавахме такъв, често в писмата имаше подаръци -дребни сувенири и картички.
И хуквахме да се похвалим на съседчето….
Странно е нали, без компютри, смартфони и таблети!
Странно, но незабравимо! / socbg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
