Няма българин от поколението на втората половина на ХХ век, който да не е виждал една хубава българка, увековечена да бере грозде върху двулевката от онова време.
Кина Гърбова от Сухиндол надали си е давала сметка, че ще влезе чрез банкнотата във всеки български дом, магазин, поща, банка – място, където се съхраняват и разменят пари.
Родена на 9 септември 1944 г. в павликенското село Батак, но ученичка в Сухиндол, тя е едва 16-годишна, когато по време на ученическа бригада по прибиране на гроздето в Сухиндол пристига фотографът Любомир Чapъкчиeв.
„По онова време през лятото и есента имаше задължителни ученически бригади. Младежта не се оставяше да мързелува като сега, а се използваше активно за прибирането на реколтата в помощ на кооператорите в текезесетата. Та и ние един ден бяхме излезли на лозята край града да берем грозде.
Както си беряхме, на лозята дойде някакъв фотограф и започна да ни снима”, разказва по-късно пред журналисти Кина Гърбова. Фотографът избира от 200 мoмичeтa точно тази девойка и със снимката си пeчeли пъpвa нaгpaдa нa фoтoизлoжбa в тoгaвaшнaтa Германска демократична република.
След паричната реформа от 1962 г. в България се пускат банкноти от по 1, 2, 5 и 10 лв, отпечатани в тогавашния Съветски съюз. Кoмиcия нa БНБ решава да избере от български снимки илюстрация за тях и избира фотото с образа на Кина. Тя научава едва когато банкнотата излиза от печат, обажда й се и самият фотограф, за да й съобщи новината. И разказва, че било голяма радост, макар в началото роднините и приятелите й да не можели да повярват.
За награда, от банката й отпускат еднократно 200 лева, а ликът й е в обращение цели 34 години – чак до деноминацията през 90-те години на ХХ век.
Кина Гърбова се превръща и в лице на местната винарна. Кoгaтo излизa eмиcиятa, тя е прясно омъжена за ученическата си любов – шофьорът Иван Гърбов, тъкмо им се ражда първата дъщеря. След майчинството, работи като главен готвач и домакин в столовата на местната винарска изба. Когато на посещение идват делегации и гости от чужбина, винарите им показват гордо двулевката.
Чужденците са били учудени, че върху банкнотите в социалистическа България е публикуван ликът на обикновена жена от народа. „Веднъж в завода дойдоха някакви германци и канадци. Те бяха шокирани.
Казваха: при нас само най-известните ни национални герои, направили много за страната, и то след смъртта си, получават правото да стоят върху националната валута. А тук, при вас, обикновените хора вече са си извоювали това право. Това е похвално, а и така и трябва. Има на какво да се научим от вас”, спомня си думите на чуждестранните гости жената.
Затова тя смята, че и върху днешните банкноти трябва да се поставят лицата от хора на народа, а не на известни личности. Дори предлага, върху книжните пари да се отпечатват сцени от селскостопанския живот, които най-добре показват трудолюбието на българина.
В семейството на Кина Гърбова зелената двулевка е на голяма почит. Жената успява да скъта няколко банкноти след деноминацията през 90-те, подарява на децата и внуците си. За тях това е талисман, който носят постоянно у себе си. Дъщерите и внуците пазят в семеен архив всичко, писано за Кина. А самата тя е много скромна жена – отказала е безброй покани на банки, които за празници и годишнини редовно й пращат покани да присъства.
Самият Сухиндол обаче е известен не само като града, прославен от Кина Гърбова. Регионът е прочут винарски край на прехода между Дунавската равнина и Предбалкана. За почти повечето хора в Сухиндол отглеждането на лозя и производство на вино е основно препитание от хилядолетия.
Още през неолита тук е имало селище, а по време на Римската империя мястото е било известно като лозаро-винарско средище. Доказателство в тази посока е откритата при село Сопот плоча, на която са изобразени боговете Херакъл и Дионис.
Още от XVвек градът е вписан като Сухиндол в турските регистри. От онези времена е и най-старата запазена скица на лозе – доказателство, че лозарството и винарството тук са процъфтявали през вековете.
През 1896 г. в Сухиндол e създаден първият y нас разсадник за облагородени лози. 13 години по-късно е създадена най-старата лозаро-винарска кооперация на Балканите. Неин основател е Марко Вачков, който по онова време е имал забележителни познания по енология, лозарство и инженерни науки, придобити в България и Франция.
Той успява да обедини местните лозари, винари и семействата им като им казва, че ще създадат изба за производство на вино по най-модерните за онова време производствени практики. Тази кооперация има свои изби и лозови насаждения и остава уникална за България чак до края на 20-те години на XX век.
Под ръководството на Марко Вачков кооперацията се разраства и се превръща във водещ български производител през 20-те и 30-те години на ХХ век. От Сухиндол тръгва прочутото червено вино „Гъмза“, като то е експортирано за десетки страни в света.
През 1952 г. избата, активите и лозята й са национализирани, а след 1989 г. дейността й е възродена от частна компания.
И до днес е запазена най-голямата използваема бъчва в България с обем от 24 кубични метра. В Сухиндол са съхранени и единствените по рода си стъклени резервоари, произведени по австрийска технология.
Енотека в Сухиндол пази бутилки с вино на повече от 100 години, а музеят разказва с любопитни експонатиисторията на винопроизводството в сухиндолския край.
Неотдавна с европейски средства в Сухиндол бе открит Културен център по лозарство и винарство. В него е подредена музейна експозиция, която представя историята и настоящето на лозарството, винарството и обичаите в този български край.
Официалният празник на град Сухиндол е на 14 февруари, когато виното и любовта си дават среща и шествието по главната улица продължава с часове.
На площада се появява Царят на виното, а зрителите могат да се полюбуват на автентични танци и ритуали. Навръх Деня на Трифон Зарезан се зарязват лозята, а веселбата продължава в местността Върбака с вино и вкусно мезе – традиционният печен петел. / Agronovinite
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
