До пет години България може да стане световен производител на шафран, заяви пред „Труд“ Хасан Тахиров, председател на Българска асоциация за производство на шафран и шафранови продукти.
„В България климатичните условия за отглеждане на шафран са най-добри от целия Балкански полуостров. Ако през тази година се засеят 2500 декара с луковици на син минзухар, което ще струва около 60 млн. лв., след пет години страната ни ще има добив от 100 тона сух шафранов цвят. Това означава, че е съвсем реално България да стане един от световните лидери по производство и износ на скъпата подправка“, каза още Тахиров.
По думите му отглеждането на шафран може да даде препитание на 200 000 души у нас. Той предлага общини от Кърджалийско, Смолян и планински райони да предоставят на жители от тези региони демонстрационни полета, на които да бъдат засадени специални луковици на син минзухар, от чиито цветове се получава шафран.
Тахиров е изчислил, че от един декар се добива до 1.5 – 2 кг. шафран през първата година, а втората година вече може да стигне до 3 кг. В момента килограм от екзотичната подправка се търгува на световния пазар по около 10 000 евро. Освен това всяка от засетите луковици се размножава и още първата година се получават луковици, достатъчни за засаждането на площ от пет декара.
„В момента в страната ни има засети 850 декара с шафран, но той не е от качествени луковици и не се отглежда по правилата, затова и добивите са слаби“, обясни Тахиров.
Той организира международна конференция, на която асоциацията е поканила експерти от Иран и Холандия, които ще обяснят начините за отглеждане на шафран, както и ползите за страната ни.
Шафранът се добива от цветовете на шафрановия минзухар и е най-скъпата подправка в света. Световен лидер в производството на шафран е Иран, която изнася по 170 тона годишно.
Вижте още по темата как България притежава най-скъпата подправка в света:
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
