Спомените на един учител или когато децата още нямаха компютри, а спортуваха

Спомените на един учител или когато децата още нямаха компютри, а спортуваха През 1958 г. постъпих като млад учител в СОУ „Петко Рачов Славейков“ в Трявна.

Наред с учебната работа ми бе възложено да водя спортна група „Обща физическа подготовка“ в начален курс.

Децата с голямо старание изпълняваха гимнастически упражнения и спортни игри.

Следващата учебна година съвместно с физкултурно дружество „Ангел Кънчев“ преустроихме групата в „Подготвителна футболна група“.

Участваха 20 момчета от третите и четвъртите класове – с футболни качества деца. Ученици със слаб успех нямаше. Занятията провеждахме в училищния двор три пъти седмично, по един час. Понякога се изнасяхме на стадиона, където децата се наиграваха до насита.

Наблягах най-вече на играта с топка и децата придобиваха доста добри футболни умения. По-късно правехме срещи с деца на тяхната възраст от съседните градове – Дряново, Габрово и Велико Търново.

Неописуема беше радостта им, когато им съобщих, че ще играем с децата на Велико Търново на стадион „Ивайло“. С умиление си спомням за едно момче, което дълго плака за това, че вкъщи му забранили да участва в срещата. По-късно то загина при автомобилна катастрофа. Още ми е мъчно за него.

Няколко пъти закривахме учебната година на групата с туристически излети с преспиване в базата на училището в с. Конарското, намиращо се в Балкана.

По-късно доста деца намираха място в градския отбор и други градове на страната. Двама мои възпитаници играха в тогавашната „А“ група, няколко – в „Б“ група и доста във – „В“ група.

По онова време по-лесно се работеше с децата. Нямаше компютри, пред които сега прекарват голяма част от времето си.

Loading...

Децата се увличаха по спорта и футбола повече отсега. Накрая искам да изкажа моята най-искрена благодарност на тогавашния старши треньор на градския отбор Петко Николов за оказваната ми помощ и подкрепа в работата. / Пенчо Пенчев, Трявна

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.