Селото в Италия, основано от българи и българските следи на Апенините (СНИМКИ+ВИДЕО)

Селото в Италия, основано от българи и българските следи на Апенините (СНИМКИ+ВИДЕО)
Мястото е на около 400 км. на юг от Рим и на около 80 км. южно от Салерно

Селото се казва Челе ди Булгерия. На италиански се изписва Celle di Bulgheria. Името не е случайно. Планината наоколо се казва Булгария от векове, вероятно от 1400 години насам. За пръв път е документирано в стари карти от 13 век, че името на планината е България. Мястото е на около 400 километра на юг от Рим и на около 80 км южно от Салерно.

От Рим до Салерно се стига за около 3 часа по магистралите. Първите около 200 км се минават сутрин на хладно, след това южното слънце те загрява. Пътят минава край Неапол. Встрани от магистралата се издига заснеженият планински връх на вулкана Везувий. След Салерно няма магистрала до Челе ди Булгерия, пътят започва да се вие в едни зашеметяващи планини.Южна Италия очарова и през зимата, и през лятото. Българинът не е свикнал с такава зеленина зимно време.

Температурите рядко падат под нулата. Редуват се маслинови и портокалови градини. В магазинчетата край пътя се продават мандарини с едни свежи листенца и клончета, личи си, че са току-що откъснати.

Едно нещо впечатлява българина непрекъснато, където и да пътува из Италия – и в Тоскана, и в Южна Италия, и навсякъде се виждат села и градове, кацнали на върха на хълм, връх, хребет. Има стари градове и села, разположени като шапка върху някой връх с конусовидна форма. Тук историята през вековете назад така е подредила нещата. Села и градове, построени на високото, със или без крепостни стени, но да може да се бранят от по-изгодна позиция при нападение. По българските земи е по-различно – села и градчета са разположени в долини и котловини, край реката.

На 20-ина минути преди да стигнем селото с името на България, на едни ливади край пътя се виждат дебели маслинови дървета. Моят водач и шофьор, 35-годишен тосканец, актьор с няколко други професии, сочи натам – “Сигурно са на 200 години”. Никой не знае, може и на 300-400 да са. Дънерите им са дебели над метър.

 Преди селото Челе ди Булгерия минаваме през съседното, на около 2 километра, където на площада прави впечатление табелата “Св. София”. Тя сочи пътя към близка църква на хълма отгоре. Оказва се, че няма връзка с името на българската столица София, но все пак подсилва впечатлението.

Челе ди Булгария в превод означава нещо като килиите в България. Става дума за планината България в Югозападна Италия. Името в началото на миналия век е било Челе Булгерия – “килиите на българите”. Тук са се заселили прабългари още в 5-6-и век, заживели в планината в някакви издълбани килии като пещери и оттам идва името. Има и друга версия за превода на името – идва от древна дума celis, което означава седя, място за сядане, селище.

Навремето Мусолини, като националист, обаче добавил едно “Де” пред Булгерия. Не може да има село ей така с името България в Италия, то трябва да показва, че е от този район – планината Булгария.

Селото се е превърнало в атракция за днешните българи. За него е писано малко, но се разчува и пътуващи из Италия нашенци прескачат да го разгледат. Тук за пръв път идва българският посланик Райко Николов през 86-а година. Миналата година за последно е идвал сегашният посланик Марин Райков, неговият син. Той довел и Бойко Василев от БНТ, който направил репортаж в “Панорама”. И така се чуло повече за селото.

 Каменни къщи, каменни стъпала, плочници, спретнати дворове с каменни огради. Тук там от дворовете се обаждат кокошки, като в българско село. Но в градините зреят портокали и лимони, съвсем не като в българско село. Къщите са на наклон, над селото се издига хребет от планината Булгария, от другата страна на километър-два се издигат други хребети. На един конусовиден връх в далечината е кацнало друго село. Казва се Рока Глориоса и се оказва, че също е основано от прабългари.

Каква е тази история? Странно, но е истина. Описана е тук там, без да е изследвана достатъчно. Няма точни данни, но преди и по време на основаването на българската държава, през 5-и, 6-и и 7-и век прабългарски войници, в някои случаи цяла армия по десетина хиляди души, тръгвали от Волжка България в походи на Запад.

И там се разпилявали. Като войници били наемани от готите или от византийците. Някои воювали на страната на едните, други – на другите. И, както си му е редът в онова време, на войниците работодателите се отплащали със земя. Вероятно някой е платил на някакви прабългари със земя в този район, те заживели тук, полека лека направили села. От прабългарите днес са останали само имената на местности и села.

Площадчето на днешното село има всички атрибути на българско село – черква, паметниче на загиналите в Първата световна война. Но някак е различно. Има паркинг за коли, пейки, боклуджийски кошчета, някак градски изглежда. Някои дори го наричат градче. Заедно със съседното село или по-скоро махала, двете образуват една община, общо с 1600 жители. Това е район на Италия, от който в края на 19-и и началото на 20-и век се е изселило половината население. И сега много емигранти от Северна и Южна Америка идват по този край да си търсят корените, родните села на дядовците и бабите си.

 Питаме на площада знаят ли защо така се нарича селото. Мъж на средна възраст веднага ни отпраща към доктор Карели, който бил и историк и описал историята на селото. “Той ще ви разкаже всичко”, казва човекът.

По пътя към къщата му сядаме в местния ресторант. Просторен, чист, малко прилича на българска механа. Двама пенсионери играят на една маса някаква игра, едно дете ги гледа. Няма никой, освен нас – български журналист, българка, живееща в Рим и приятелят й тосканец.

Кръчмарката се казва Мария, веднага се разтапя от любезност, като разбира, че има българи. Отива някъде и носи една картичка на храма “Св. Александър Невски” – изпратили й я двама българи, минали оттук, и те обядвали в кръчмата като нас.

Менюто изненадва. Поръчваме три вида паста, кръчмарката ги носи, изглеждат прекрасно, като за снимка. Двамата ми спътници ахват. Познават менютата на римските ресторанти и казват, че такива пасти, правени на място от прясно тесто, се сервират само в отбрани скъпи заведения в Рим. И другите ястия освен пастите оставят впечатление за скъп ресторант. А съвсем не е.

В съседна градина няколко дръвчета са отрупани с портокали. Кой знае защо никой не ги бере и те са накапали на тревата отдолу като в живописна картина. Някак особено е да чуеш как глухо портокалите тупат по земята.

Къщата на доктор Карели е солиден каменен дом, с масивна врата. Докторът отваря лично, въвежда ни в един хол и веднага се впуска да разказва историята на селото. Д-р Паскуале Карели е пенсионер, вече не работи. Издал е няколко книги, една историческа, автор е и на пиеси, някои играни в театри във Флоренция.

Проучвал дълго историята на родния си край, проучвал подробно и откъде идва името Булгария. И отпраща още към 5-и век, тогава се появили прабългари по тези места. Но после споменава хан Алцек, по възрастен брат на хан Аспарух, син на Кубрат. Горе-долу по времето когато е основана България, той тръгнал с 10-хилядна войска на Запад, стигнал Северна Италия, и после следите се губят. Според някои източници стигнал точно до тези места на юг и се заселил тук. Според други не той, а негови войници се заселили тук. Но това става вече в 7-и век, преди Аспарух да основе българската държава. Откъде тогава има данни за прабългари от 5-и и 6-и век по тези места, не става ясно.

И изобщо връзката с България на хората тук е само в името. Самият хан Аспарух идва по сегашните български земи с армия от 10 хил. до 30 хил. души, в най-смелото предположение – до 100 хил. души. Няма точни данни. И прабългарите се разтварят сред население от около 1,5 млн. траки, славяни и всякакви, населили тези места. Последно различни генетични изследвания на БАН и др. потвърждават историческите факти. В гените на българите има около 5-10% от т. нар. конни народи, към които принадлежат прабългарите. Около една трета има славянски гени и една трета тракийски. Но прабългарите са дошли с армия и военна организация и са донесли ноу-хауто за държава. Сключвайки договор с Византия, Аспарух основава държава, която граничи с византийската империята от север.

А част от волжските българи са стигнали и до планините край селото Челе де Булгерия. Доктор Карели казва, че разговарял преди много години със стар пастир по тези места, който му показвал пещери нагоре в планината и останки от нещо като крепост горе на хребета. Там се криели българите, разказал преданието старият пастир. Колко е останало от тези прабългари в следващите години, никой не знае. Но името останало. На тях кръстили планината.

Докато говори докторът, от съседната стая се показва съпругата му, вижда се и възрастна жена край камина. Докторът обяснява, че това е тъщата му, на 98 години, която изглежда на не повече от 70-75 г. Знае всички телефони наизуст, шета из къщи, казва докторът.

Преди да се появят прабългарите, векове наред в Европа е властвала Римската империя. Тогава земите на днешна България са били част от нея. Римската империя е нещо като Европейския съюз днес, но продължила около 500 години. Армиите са обикаляли от Запад на Изток и от Юг на Север, отвсякъде са взимали войници и семето им се разнасяло из пределите на империята. Така се смесвали гените на населението и от днешна Италия, до днешна България има хора с една кръв. Никой не знае с кой римски войник е съгрешила пра-пра-пра баба му през 3-и век, примерно. През 4-и век пък император става Максиминус Трак, който е от българските земи. Като младеж бил пастир някъде около Пазарджик или Монтана, никой не знае. Но го взели в армията, понеже бил едър здравеняк, почти два метра. Той се издигнал като командир, докато един ден оглавил армия и при поредни разправии в сената на Рим армията го издигнала за император. Властвал начело на империята 4 години.

Доктор Карели ни повежда към другата си къща. Тя е като лятна вила, с басейн и голяма градина. Също масивна къща, с просторен долен етаж, кабинет и библиотека на горния етаж. Там докторът отваря един сборник със стари карти и започва да търси къде е отпечатана карта от 13-и век, в която се вижда надписът Булгария върху планините наоколо. Намира картата и ни я посочва. Сочи ни и селото Рока Глориоса на връх в планинските хребети в далечината срещу градината и обяснява, че и то е основано от прабългари. Според д-р Карели общо около 100 наименования на местности, села и др. в Италия имат в корена си “България”, “българи”. Убеждавам се в това дни по-късно в Тоскана, когато виждам на етикета на една грапа името община “Болгери”.

Тръгваме от Челе де Булгерия обратно към Рим по здрач. Планинските хребети по пътя се издигат величествено на фона на тъмното небе, без да знаят, че носят името на България.

Източник: ARTday.bg

Българските следи в Италия.

Научаваме от блога: vitalian4v.blog.bg

Здравейте, днес с Вас ще обсъдим една интересна тема, а именно тази за българите избягали в земите на днешна Италия.
Всеки от нас е чувал и учил за княз (госталд-другата му титла) Алцек, той е документиран от Теофан Изповедник, който казва, че той с множество от своите хора се заселил в земите на днешна Италия, но дали преди него е имало българи там?!
Като начало с Вас ще се запознаем с интересни факти от Италия с български и славянски топоними и пр.

Топонимите са прекалено много за да бъдат наложени през VI век от не толкова голямата група на госталд Алцек, затова ще видим преселенията на траките от стари времена към тези земи.
Като начало ще видим какво ни свидетелства Страбон, а именно, че енетите наречени още венети, придружени от траки са отпътували от Троя за земите на север от Адриатическо Море, т.е. северната част на Апенинския полуостров.

Тъй, до тук добре, траки са се били разселили към Италия, но оставили ли са топоними и на чий език са обясними те?
Първо ще видим кои са били имената на владетелите на тези земи преди раждането на Ромул и Рем,а именно,според Тит Ливий са царували хора с имената Атис,Капус,Капетус, като Атис както знаем е име на „тракийски“ Бог.
Колкото до Капус и Капетус, те са роднини, Капус е бил владетел на Дардания, а Капетус е негов син.
Също така имаме сведения(Плутарх), че пеласги(по-правилно пелгари или българи) се настанили в земите на днешна Италия и създали град на име Рим.
Същото пише и Хеланик,който твърди че тирсените са пеласги/пелгари(/българи).
До тук добре, явно „траките“ или още пелгарите (чието име всъщност е българи) са се настанили в едно старо време на Апенинският полуостров, но оставяли ли са топоними и хидроними там?!
Като начало ще видим с Вас две много показателни имена,а именно „Monte di Bulgheria“ – планина в Италия и „Celle di Bulgheria“ – селище в Италия.

Така,това са много показателни наименования на цяла планина и на цяло селище, но имали и други!?
– Да, разбира се!
Ето и някои от тях, а именно: Alma, Alsnum, Blera, Caere, Cortona, Perusia, Pyrgi, Rusellae, Volci, Scaptia, Tiberus,Trasimenus lacus, Caletra!

Така, до тук добре, но на чий език са обясними те?!
Тъй нека видим, Caletra се определя така Cal(kal)=кал,също така имаме и „тракийски“ топоним Каластра, тоест частицата кал принадлежи на балкански народ, още Trasimenus lacus=Тразименското езеро,така…tras=треса,това езеро през лятото ставало тресавище,тоест обяснимо е защо има и частицата tras.
Обаче някои учени определят трис със trasate=тръскам,треса,тук обаче имаме и друг паралел,при някои празници при българите и „траките“(пелгари)има обичай да се носи някой заможен човек, който е седнал на сключени заедно дърва,които се наричат „tresate“,тоест тресе се.
До тук добре, вече стана ясно, че там българските следи са доста, но отколко време има българи там?!
Най-добре ще е да кажем, че етруските, които някои индивиди свързват с руснаците (видители : ет руски), но това не е доказано,или че били „германци“,което пак не е доказано,аз няма да твърдя че те са 100% българи,не една част от тях е била от балкански произход,за другата аз лично не съм сигурен,това е работа на историците,сега,обаче има засвидетелствано божество при етруските с име Земла,което не е нищо друго освен българското Земя(според В.Георгиев старобълг.:землiа),тоест една част от етруският народ е била от балкански(пелгарски – български)произход.

Добре, до тук ясно, значи имало е българи там от много време,нека сега само да видим някои думи от етруски и български за да сме сигурни дали сме на прав път.
Етруското ан отговаря на старобългарското онь-той,или още – етруската титла кантке отговаря на нашето канас(каназ)- княз,титлата „тракийските“ и българските владетели,а не „кан,хан“ или въобще няма нищо общо с тюркските титли.
Също така етруското ета отговаря на старобългарското ето=това,или етруското „зива“,отговаря на българското „живя“,тъй и още много други.

Също така да не забравяме,че според най-новите днк-проучвния българите са „тракийци“ и са на балканите най-малко от 10,000 години,като най-близки до нас са – северни гърци(там винаги са живели българи),румънци(влахите или още даките/гети,роднини на мизите/българи) и италианци!
Тоест, днк-експертизите доказват това, което научаваме и от преведената по-горе информация.

Loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.