Нова революция със стари лица: ситуацията в Грузия излиза извън контрол

Реклама


Интересни събития се развиват сега в Грузия, една от онези страни, в които, заедно с Украйна и Молдова, се сблъскват интересите на Запада и Русия.
Местната общественост не оцени речите на руския парламентарист в рамките на Междупарламентарната православна асамблея и организира в центъра на столицата на Грузия многохилядна акция.
Изглежда, че всичко е просто, но в тази ситуация се оказа, че има капани.
Преди да се вникне в политическите значения, е необходимо да се оцени външната страна на събитията.
Миналата година председателят на Междупарламентарната православна асамблея, която е по-скоро културна и религиозна, отколкото политическа, бе ръководена от Сергей Гаврилов, същият руски парламентарист.
Подобно на представители на други страни, той е поканен в Тбилиси и, като се има предвид, че той ръководи срещата, организаторите му дават подходящо място на масата, която обикновено се заема от председателя на грузинския парламент.
Всъщност най-интересното започна тук, защото това беше креслото, колкото и странно да звучи, което стана официалната причина за началото на демонстрацията.
Хората, събрани пред сградата на парламента, започнаха да настояват за оставката на говорителя на законодателния орган Ираклий Кохабидзе.
Той бе обвинен, че е предал собствената си страна за това, че е отстъпил мястото си на руския политик.
И всичко това беше придружено от погроми, опити за превземане на сградата, мобилизация на силите за сигурност, които щедро поляха протестиращите със сълзотворен газ и ги обстреляха с гумени куршуми. Един от журналистите изгуби окото си. Броят на пострадалите достигна стотици, сред тях- и демонстранти и полицак.

Реклама

А сега за политическите значения.
Ако се изхожда от логиката на демонстрантите, би било правилно да се постъпи с руския делегат, както някога постъпи Доналд Тръмп с полския си колега Анжей Дуда.
Снимката, на която полският лидер стои в изключително съмнителна поза до ръководителя на Белия дом, облетя тогава интернет пространството, и все още е пример за това как не трябва да бъдат посрещани чуждестранните посетители гости. Тези, които поне са запознати с политиката, знаят за съществуването на дипломатически протокол. Нарушаването му е Mauvais ton. Като това се отнася и за двете страни на мероприятието.
Казано по-просто, протоколът задължава приемащата страна дапредостави на Гаврилов креслото на говорител, а самият Гаврилов е бил длъжен да следва указанията на приемащата страна.
Вердиктът е очевиден – няма основателна причина за протестите в тази ситуация,и въпреки това протестиращите дори не мислят да спрат демонстрациите.
В цялата тази ситуация, се набива на очи фактът, как седналия в крезлото на говорителят руснак, се превърна в многохилядна тълпа.

Не е нужно да бъдете мистификатор и любител на теориите на заговорите, за да забележите този странен момент.
Едно е, ако в Тбилиси се проведе скромен пикет, но броят на протестиращите в четвъртък говори единствено,, че митингът е бил подготвен предварително.

Сега трябва да отговорим на три въпроса.
Кой стои зад това? С каква цел? До какво ще доведе това?

Да започнем с първия въпрос като веднага ще приведем думите на грузинския президент Саломе Зурабишвили.
„Русия е наш враг и окупатор. Разделянето на страната и обществото, вътрешната конфронтация не е от полза за никого, освен за Русия ”, каза тя.

Реклама

В първата част държавният глава на Грузия абсолютно напълно споделя позицията на протестиращите и това не е изненадващо, като се има предвид откровено анти-руската й позиция.
Що се отнася до втората част, тя предизвиква съмнения по няколко причини.
Какъв е смисълът на Москва да насърчава антируските идеи в Грузия? За да не привлича внимание, ще предположите вие.
Да предположим, че е така. Да предположим, че Москва наистина е успяла да отклони подозренията от себе си.
Но каква е цената? Както казахме в началото, Грузия е една от онези страни, в които се сблъскват интересите на Запада и Русия, което означава, че на базата на логиката на Зурабишвили Москва разваля собствените си позиции само за демонстрационен протест. И всичко това въпреки факта, че за първи път от дълго време диалогът между страните е възобновен.
Трябва да се отбележи, че размразяването в двустранните отношения между Москва и Тбилиси не би станало без Бидзина Иванишвили, лидер на управляващата партия „Грузинската мечта”.Тук стигаме до втория въпрос.
С каква цел ?
Протестиращите поискаха оставката на председателя на парламента и всъщност постигнаха желаното. В деня след демонстрацията Кохабидзе наистина напусна поста и тази отстъпка сама по себе си е удар за партията на Иванишвили.

Така става очевидно, че вътрешнополитическата борба кипи в Грузия и в нея има друг човек – Михаил Саакашвили,избягалият от страната бивш президент на Грузия, обвинен в злоупотреба с власт.
Сега той се е установил в Украйна, където се опита да прокара своя партия в украинския парламент.
В разгара на протеста обаче, той не пропусна възможността да се отбележи с обръщение към протестиращите като дори призова полицаите да се присъединят към демонстрантите.
Нещо повече, сред подбудителите на протеста са били видени другарите на Саакашвили от времето на неговото президентство – партията на Обединеното национално движение, която той основава.
Тук трябва да се отбележи, че избягалият бивш президент на Грузия, е имал и вероятно все още има полезни контакти с американската администрация. Защото дори обучението му преминава в университета „Джордж Вашингтон“.

И сега да се върнем към факта, че и Грузия, и Украйна са в сферата на конфликта на интереси между двете суперсили,
и нека си представим какви дивиденти би получол от САЩ
политикът ( Саакашвили), имащ политическа тежест едновременно в две държави ( Грузия и Украйна).
Разбира се, в една от тях Саакашвили ще може да прокарва идеи само чрез представител, но като се има предвид нивото му на авантюризъм, резервнен вариант не му е излишен.
Излиза, че сега на територията на Грузия си противостоят едновременно три сили, като две от тях са бившият президент на Грузия Саакашвили, и сегашният Зурабабишвили- като и двамата се придържат към про-западен курс.

Проблемът на Зурабишвили, е че тя няма ресурса, който Саакашвили може да придобие, още повече, че има повече, че последния има доста революционен опит.

Колкото и да е странно, именно той беше подбудителят на местната „Революция на розите“ през 2003 година.
Не случайно Зурабишвили така спешно се върна от Минск, а подконтолните й правоохранителни органи безжалостно потушаваха протеста.

Какви ще бъдат последствията от събитията в Тбилиси?

Първото вече е очевидно: Грузия сериозно се прецака, показвайки, че не е в състояние да осигури нормалното и безопасно провеждане на важни събития на международно равнище.
Само сега това й е най-малкия проблем. Акциите продължиха и в петък, което означава, че това си е пълниценна революция, което на Грузия не й е за първи път.
Очевидно анти-руската реторика ще бъде ключова в тази операция.
Диалогът между Тбилиси и Москва чака ново замразяване, с всички произтичащи от това последствия.

Като се има предвид, че руските туристи са важен фактор за грузинската икономика, кризата може да удари и бюджета на страната.
Накрая, местните експерти не изключват възможността Турция да се възползва от дестабилизацията, като поеме контрола над грузинската автономия Аджария.
Анкара вече е участвала в изграждането на десетки джамии в граничния регион и дори е позволила на местните младежи да получат образование в Турция.
Така както стоят нещата, неволно изплува асоциация с
революцията на достойнството в Украйна, което й струва на Кримския полуостров. Изглежда, че грузинците не са се научили да се учат от грешките, както от чуждите , така и от своите.
Или ако опишем ситуацията с думите на Джордж Оруел, революциите никога не възникват по волята на народа.

Loading...

Източник: https://dozennews.info/neue-revolution-mit-alten-gesichtern/

Виж още от: bulpress.eu

 


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.